Мария Русева: Дядо ми – генерал Климент Джеров е бил с изключителна отговорност на фронта

Мария Русева: Дядо ми – генерал Климент Джеров е бил с изключителна отговорност на фронта

Режисьорът Мария Русева е единствената жива внучка на генерал Климент Джеров. През март българи – патриоти от Македония изпратиха снимки на гроба на генерала, запазен в сравнително добро състояние в района на Завоя на Черна. Какъв е споменът за генерал Климент Джеров у неговите родственици – Мария Русева бе любезна да отговори на въпроси на Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-жо Русева, разкажете ни – каква е връзката ви с ген. Климент Джеров?
Мария Русева: 
Климент Джеров е мой дядо по майчина линия. Той се жени за баба ми – Аница Панова, която също е македонка от Велес. В една брошура - паметен лист, издадена от неговите живи събратя, са описани всички боеве на Еровете на Завоя на Черна, където е загинал. Баба ми пазеше и часовник, даден му за отлична стрелба, от 1912 или 1913 година. Имаше и една страхотна сребърна сабя на висш турски офицер, с цял стих от Корана. Взеха ни я през `50-те години.
Фокус: Знаехте ли нещо за смъртта му и къде е погребан?
Мария Русева:
Той умира в 1916 година. Баба ми цял живот събира пари, за да отиде да види гроба му и така и не успява да стигне. Тя получава един паметен лист от французите и съм го разглеждала в детството си, неговата тъкана риза, цялата надупчена от картечен огън, както и малките маши за мустачки, а ла Тарас Булба... Те изпращат и кортика му.
Баба Ана пазеше край иконата този панихиден лист от французите, книгата за 21-и пехотен Средногорски полк, брошурата, кортика, часовника и турската сабя.
Като научих за гроба му - за мен беше едно възкресение. Не очаквах. Знаех, че някъде там е гробът. Не съм ходила. Може би 20 години не съм говорила за дядо. Обади ми се Александър Джеров и ми каза, че гробът му е намерен. Той ми е братовчед. С Божидар Димитров съм работила два големи филма за католическото въстание и т.н., обадих му се. Той не очакваше, че му се обаждам за това, че съм внучка на Климент Джеров. Всъщност съм единствената останала жива внучка.
Фокус: Как е пристигнал вашият род в България?
Мария Русева:
Прабаба ми, т.е. – майката на Климент Джеров - пристигат на кон с два коша с децата в България веднага след Освобождението. Къщата на Джеровци е на южния бряг на Охридското езеро. Представяте ли си – от Охрид до София да дойдеш на кон с двете деца в кошовете.
Установяват се на площад „Македония”, защото там са могли да вземат къща. Там прадядо ми Иван отглежда всичките си синове. Останалото го знаете - дядо Климент завършва Военното училище, участва в създаването на няколко полка и прочие. Той участва в създаването и на Осми Приморски полк. Започва градеж на една къща, в която никога не се завръща, тъй като умира на фронта. Баба покрива къщата едва в края на `40-те години. Тя работи в сиропиталище като възпитател, учител. Кърпи и храни сирачетата от същата тази война. Минава покрай строящите се сгради и луксозни къщи на новобогаташи, които забогатяват от същата тази война. Целият й живот минава в отглеждането на четирите й дъщери. Едната умира през Първата световна война, застреляна от годеника си, който е анархист.
Фокус:  За 21-и пехотен Средногорски полк споменахте. Дали негови приятели са се свързвали със семейството ви след войната?
Мария Русева:
Аз съм родена много по-късно. От баба си имам спомени три, четири години преди нейната смърт. Била съм пет-шестгодишно дете. От всичко това, което съм виждала в стаята на баба си – зад иконостаса стоеше този паметен лист, часовникът със снимка на Фердинанд, на който са избити стрелките... Така е пратен от фронта от французите. Иконата е спасена от цариградско аутодафе от прапрачичо, който вижда, че иконата плаче сред всички икони, събрани на куп, за да бъдат изгорени. Зад тази много стара икона, може би от 200 – 300 години, тя пазеше всички тези светини. Един ден й взеха сабята със стих от Корана и й казаха, че тя трябва да бъде в музея. Естествено никога не я видяхме в музея и вероятно потъна в колекцията на някой от Държавна сигурност.
Спомням си ризата на ген. Климент Джеров, която се раздипляше, ръчно тъкана от баба ми. На гръдната част – цялата потъмняла от кръв. Покосен е с карабина. Според описанието, което е в брошурата – Климент Джеров остава последен на зъберите - Еровете, които са недостъпни – на кота 1200. Той е искал да слезе по-надолу, за да спаси момчетата си – бил е с изключителна отговорност. Той ги кара да се оттеглят от другата страна, и когато вече французите достигат до тях, му казват да се предаде и така е описана смъртта му в брошурата, много точно, може би от адютанта му. В същия паметен лист има и народна песен, намерена в убит негов войник, за командира, за Климент Джеров.
У французите точно това е било учудването, че главнокомандващият стои сам на зъберите... И когато му дават заповед да се предаде, той тръгва към тях. Когато го покосяват, остават изумени, че полковник защитава сам военната височина. Затова панихидният лист го изпращат на баба. Всичко това се случва на Завоя на река Черна, на Еровете. Той на няколко пъти се опитва да измени местоположението на своите бойни единици, но от Генералния щаб му казват – „ще стоиш там”. Макар че е виждал, че стратегически това е безсмислено проливане на кръв и височини, които с нищо не спомагат за офанзивата.
Преди много време, по някаква случайност от съдбата, успях да снимам в един филм по съвсем друг повод в Славяново, близо до Бачково, един чудесен старец, който е служил в неговия полк, и който успява да избяга. Хващат го и го третират като дезертьор... Беше много съдбовна среща. Разбрах, че много от неговите момчета са успели да останат живи, но после...
Войната е била поголовна сеч на няколко поколения на България.
Фокус: Какъв е родовият спомен за генерал Климент Джеров, останал във вашето семейство?
Мария Русева:
От баба ми си спомням това, което е разправяла. Били са в Радомир и в нейната къща настаняват французин. А тя има три момичета! И всички момичета са били укрити в кюмюра, както казва. Тя казва, че независимо, че е офицерша, сама ще готви на французина поради простата причина, че французите имат за адютанти занзибарци, от колониите. Защо ви разказвам това – просто до иконостаса на баба заедно с панихидния лист от французите, Спиро Джеров (друг наш родственик, който умира с Хаджи Димитър и Стефан Караджа) и на дядо реликвите, стоеше едно африканско божество, подарено й от афрофренския войник, затова, че тя е готвила на полковника, а не той. И това стоеше като знак на спасение.
...Баба ми през цялото време се молеше за България, молеше се за душите на войниците на Климент. Беше много стара, на 81 – 82 години и казваше „Климент, Климент, колко музика има в това име”. От нея знам описанието за връщането на войниците на дядо – за всички войници, които се връщаха от фронта. Това, което ми е описала, е нещо потресаващо... До края на живота си ненавиждаше черноборсаджиите, лихварите, всички онези, които изградиха огромни къщи, а вдовиците останаха в мизерия да изплащат живота на синовете и съпрузите си и да отглеждат сами децата. Но това е съдбата на всички български жени след три войни, между Първата и Втората световна война.
Знам, че в Смолян е имало бюст на дядо. Една от снимките, които е изпратил от фронта, която за мен е емблематична, е как целият му полк, коленичил, след като минават границата, след Смолян, на път за военните действия. Това е молебен за свободата на България, а полкът е коленичил пред бойните линии.
Денка КАЦАРСКА

16 март 2009 година

Проф. Александър Джеров: Генерал Климент Джеров е голямо име не само за нашия род, а и за България
Юристът проф. Александър Джеров научи от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров къде е гробът на генерал Климент Джеров, загинал на Завоя на река Черна на 3 декември 1916 г. Пред Агенция “Фокус”  проф. Александър Джеров разказа: „Божидар Димитров ми се обади за пръв път. Той ми каза. Ще ме накарате, като се разлистят дърветата, да тръгна да го посетя. Генерал Климент Джеров е едно голямо име не само за нашия род, но за България. В нашия род името на генерал Климент Джеров винаги е било уважавано. Не само като генерал, а като един човек, който е мислил за своята армия, не е бил само военачалник, а е мислил и за хората. Той не е изпълнил една заповед на цар Фердинанд, която е била против интересите на войската, която той е командвал. Благодарение на това, че не се е подчинил, не е изпълнил командата, е спасил българската армия в района на Завоя на Черна”.
Генерал Климент Джеров е далечен дядо на проф. Александър Джеров. „Той е име в нашия род. В рода Джерови първия военачалник е бил войвода на цар Самуил. Този род съществува оттогава. Генерал Климент Джеров е от Охрид. Много от съществуващите Джерови идват в България след Освобождението, за да учат тук, но е имало може би повече момичета, затова това име е останало само като мое име, на сина ми, внук ми, брат ми и неговите деца и внуци. Имаме доста имена, които са останали забравени, неразкрити, необявени. Спиро Джеров например е бил знаменосец на Стефан Караджа. Неговото знаме е запазено в Сливенския музей”, каза още проф. Александър Джеров.


21-и пехотен Средногорски полк

През 1889 г. продължава структурната реформа в българската армия. Постепенно се преминава към бригадна организация. На основата на съществуващите дотогава 12 пехотни полка, се изграждат още 12 нови. Освен номерация те получават имена, свързани с исторически места, населени пунктове и географски наименования в страната. По такъв начин се полагат основите на традицията бойната слава и героичните страници от славното минало на отделните полкове да се предават от поколение на поколение, тъй като според наложилия се териториален способ на попълване синовете и внуците служат там, където са били и техните бащи.
Новосформираният 20-и пехотен добруджански полк квартирува във Варна, а 21-ви пехотен Средногорски – в Пловдив и Харманли. Следващите по номерация полкове са разположени на постоянен гарнизон в различни южнобългарски градове – 22-ри пехотен тракийски полк – в Татарпазарджик и Пещера, 23-ти пехотен шипченски – в Казанлък и Стара Загора, 24-ти пехотен черноморски – в Бургас и Ямбол.
На 17 септември 1912 г. България започва мобилизация, а Балканската война е обявена на 5 октомври. Целта на България, Сърбия, Черна гора и Гърция е да бъдат освободени земите в Македония и Одринско, останали по силата на Берлинския договор от 1978 г. в пределите на турската империя.
Към трите действащи български армии са сформирани помощни отряди. Един от тях е Родопският, в състава на който влиза 21-ви Средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов.
Това е първата част, която влиза в бой с противника около с. Тамръш. След освобождението на Девинския край полкът се съсредоточава в района на Чепеларе, откъдето на 12 октомври 1912 г. настъпва в три колони към Смолян, Райково и Устово с цел да ги овладее. Дясната колона (1-а дружина под началството на подполк. Долапчиев) форсира границата при Мургавец в 12 ч. Средната колона (3-а дружина на подполк. Шарлаганджиев) преминава границата при поста „Св. Георги". Лявата колона (2-а и 4-а дружина), командувана от полк. Серафимов, пресича границата между Остри връх и Момина вода и настъпва по пътя източно от Соколовци за Устово.
След артилерийска подготовка с мощно „Ура" и трите колони настъпват устремно. Противникът побягва панически, оставяйки много убити, ранени, оръжие, снаряжение, офицерско имущество... „Не намираме думи, с които да окачествим постъпката на началника на турския гарнизон в Смолян, който на един дъх взел 60 км път, бягайки към Ксанти..." Така подполк. Казанаклъ Мурад оценява бягството на турския гарнизон от Смолян.

Полк. Владимир Серафимов – кратка биографична справка
Полк. Владимир Серафимов, защитник на Родопите по време на Балканската война е командир на 21-ви пехотен средногорски полк. Завършва Военното училище с отличие, той е награден със сребърна сабя. Участва в Сръбско-българската война, след която е предложен за адютант на княза, но той отказва. В Балканската война, като командир на 21-ви средногорски полк, с цената на угроза от военен съд той отказва да се оттегли от позицията при Алами дере и по този начин спасява българското население от турски погром и безчинства. С полка си прочиства направлението Пашмакли (днес Смолян) - Ксанти и участва в преследването на корпуса на Явер паша в Беломорска Тракия. В Междусъюзническата война продължава доблестно да води полка в боевете. През Първата световна война, вече командир на 1-ва бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия, участва в овладяването на Нишкия укрепен пункт, а по-късно ръководи действията в Островската операция при пл. Чеган. Умира на 7 април 1934 г. в София. Признателното родопско население преименува с. Алами дере в с. Полковник Серафимово, а височината, на която е позицията на полка, е наречена връх Средногорец или „Родопската Шипка".

Родът Джерови:

Спиро Джеров  е роден в град Битоля, Македония около 1834 - 1836 година. Внук е на обесения от турците водач на въстанието в Битолско в 1822 година Спиридон. Учи в гръцко училище, а по-късно пътува до Цариград, Смирна, Египет. През 1862 година участва в гръцката конспирация за въстание в Битолско на Леонидас Вулгарис. След разкриването на заверата през май 1862 година е заловен и прекарва в затвор до декември 1866 г. След като излиза от затвора заедно със Стоян Везенков се опитва да организира антитурско движение в Крушевско. Участва в Критското въстание (1866-1869 г.). През 1867 г. се включва във Втората българска легия в Белград. След разпускането и се включва в Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в която е назначен за член на военния съвет. Загива вероятно в последното сражение на четата на 18 юли 1868 година на връх Бузлуджа.Спиро Джеров е чичо на революционера и деец на ВМОРО Лука Джеров.

Лука Джеров  е роден на 27 октомври 1869 г. в Битоля. Племенник е на Спиро Джеров, който загива като член на военния съвет на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, внук на Спиридон – водач на въстанието в Битоля (1822 г.). От 1888 до 1890 г. Лука учи във френското училище на лазаристите в Битоля. През 1892 г. участва в опита на Даме Груев, да създаде революционна група под името „Учителски съюз”. През 1892 г. пристига в София и става писар в Окръжния съд. Участва в издаването на сп. „Лоза” (1892 -1894 г.) и в. „Глас Македонски” (1893-1898 г.). През есента на 1896 г. по настояване на Даме Груев става учител в с. Цер, Демирхисарско. След това учителства в Кичево (1897-1898 г.). През 1898-1899 г. е инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско. Основава революционни комитети в селата в Демирхисарско, Кичевско и Крушевско. През 1899 г. е арестуван и затворен. След като е освободен става член на Битолския окръжен революционен комитет (1901 г.) . На Смилевския конгрес на Битолски революционен окръг е определен за ръководител на въстанието в Кичево. Като войвода на чета участва в сражения с турската войска. През 1907 г. начело на чета обикаля Битолско. След Междусъюзническата война (1913 г.) се установява в свободните български земи.
Умира на 20 ноември 1948 г. в София.

На 27 септември 1879 г. в Битоля е роден  Михаил Джеров. Образованието си той получава в Битоля и Търново. През 1904 г. е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет. През 1920 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”. Умира на 30 ноември 1944 г. в Хасково.

Генерал (посмъртно)  Климент Иванов Джеров  е роден на 8 август 1867 г. в град Охрид. Баща на четири деца. Произведен подпоручик на 27 декември 1185 г. Участвал в Балканската и Междусъюзническата война. Получил звание полковник на 1 ноември 1913 г. Служил като началник на 19 полково военно окръжие, в 8-и, 11-и, 26-и и 33–и пехотни полкове.
През 1915 г. е назначен за командир на 21-и пехотен Средногорски полк. Под командването на полковник Климент Джеров полкът участва във военните действие срещу сръбската армия и англо-френските дивизии в Македония и в сраженията при Страцин, Куманово, Криволак и долината на река Вардар.
Полковник Климент Джеров е убит на 3 декември 1916 г. в сражения на Завоя на река Черна.
Посмъртно е произведен в чин генерал-майор.

Александър Асенов Джеров  е роден на 27 юни 1929 г. в София.   Завършва Втора мъжка гимназия в София и Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Адвокат в областта на вещното право в продължение на повече от 30 години.
През 1990 г. е депутат в 7-ото велико народно събрание  с листата на СДС.   Председател на Законадателната комисия. 
През 1991 г. Джеров е депутат в 36-тото ОНС; председател на парламентарната Законодателна комисия. 
Член е  на Радикалдемократическата партия от възстановяването й през 1989 г.
От 1993 до 1995 г. е зам.-председател на РДП. Декан на Департамента по право в Нов български университет
От 1994 г.е професор в Специализирания научен съвет по правни науки. 
През 1995 г. подава оставка като зам.-председател на РДП. 
От ноември 1996 г. е член на Демократическата партия.
Александър Джеров е депутат от листата на Народен съюз-БЗНС, ДП  в 37-ото НС (зам.-председател на Правната комисия) и 38-ото НС (от Благоевград). 
Джеров е заместник-председател на Демократическата партия.
Александър Джеров е доктор по международно частно право. Професор по вещно право. Автор е на повече от 50 научни публикации и една монография.  Женен, с едно дете. Ползва немски, френски и руски език. 


На 13 март 2009 година директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров съобщи, че родолюбци от Македония са му изпратили снимки на гроба на генерал Климент Джеров в района на Завоя на река Черна. Снимките са получени само седмица след като владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър публично обяви, че „дори не е имал помисли” да събира българските кости и паметници в обща братска могила, посветена на „насилствено” мобилизираните „македонци” в Българската армия през годините на Първата световна война – 1915 - 1918 г. и Втората световна война – 1941 - 1944 г.
Пред Агенция “Фокус”  Божидар Димитров заяви, че вероятно поради големия шум, който се вдигна напоследък с мераците  на битолския владика, много патриоти, сред които и свещеници от епархията на владиката Петър, от Македония в последните дни му носят снимки на запазени български войнишки паметници.
Божидар Димитров заяви: „На една от тези снимки се вижда величествен гроб и паметник на български генерал. На надписа пише „Генерал Климент Джеров, роден в Охрид, загинал на 3 март 1916 година при завоя на Черна”. Паметникът е изработен от добре полиран гранит. Запазена е и снимката на генерала, вградена в рамка в паметника. Паметникът е от типа – войнишка пирамида, с издължена пирамидална част и това е причината може би, а не – вандалство – паметникът да е пречупен на две. Но горната част внимателно е положена до долната. Сдружение „Плиска” и Агенция „Фокус” ще възстановят паметника на единствения български генерал, загинал в Първата световна война, като предупреждават владика Петър, че ако паметникът не е в това сравнително добро състояние, каквото е на снимката, вината ще бъде хвърлена върху него и срещу него ще бъде заведено дело, най-малкото – като подбудител за извършване на нехристиянски злосторни деяния”.

Завоя на река Черна. Български надгробен паметник
Завоя на река Черна. Български надгробен паметник - 2-ра Пионерна дружина
Завоя на река Черна. Надгробен паметник на войник от 18-ти пехотен Етърски полк
Завоя на река Черна. Гробът на генерал Климент Джеров
Завоя на река Черна. Гробът на генерал Климент Джеров