Княз (от 1908 г. цар) Фердинанд І

Фердинанд Максимилиан Карол Леополд Мария, принц Сакс-Кобург-Готски и херцог Саксонски, е роден на 26 февруари 1861 г. в замъка Кобург край Виена. Син е на Август Лудовиг Виктор херцог Сакс-Кобург-Готски и на принцеса Клементина Бурбонска и Орлеанска. Завършва Виенската академия “Терезианум”. Фердинанд проявява интерес към орнитологията, ботаниката и ентомологията. Научните си занимания и интереси продължава през целия си живот. През 1887 г. Фердинанд е избран за Княз на България. В първите години князът управлява с един от най-способните български политици Стефан Стамболов. Князът съумява да преодолее редица вътрешнополитически проблеми, като същевременно използва международното положение, за да постигне редица успехи за България. Благодарение на усилията му българската войска се превръща в най-мощната и най-добре подготвена армия на Балканите. В началото на управлението му се откриват Държавен университет, Художествена академия, Духовна семинария, Технически училища. Княз Фердинанд І лично учредява Природонаучен институт с музей, Зоологическа и Ботаническа градини, Ентомологическа станция. Под негов надзор се развива и усъвършенства железопътната и шосейна мрежа. Създават се пощенски и телеграфни станции из цялата страна. Столицата на Княжеството придобива европейски вид. На 22 септември 1908 г., възползвайки се от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария, княз Фердинанд І провъзгласява Независимостта на България и приема титлата цар. През есента на 1912 г. цар Фердинанд поема предводителството на съюзените Балкански държави срещу Турция. В Първата балканска война България разширява значително границите си и постига безспорни успехи. През есента на 1915 г. България застава на страната на Централните сили. Обещанията на Антантата за Македония и Тракия срещат отпор от съюзените им Сърбия и Гърция. За трети път българският войник показва забележителна храброст и с това отново спечелва възхищението на всички. Продължаването на войната изтощава храбрите воини. Провалените опити за мирни преговори довеждат до неуспешния край на войната. На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд І абдикира и същата вечер заминава. Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. Умира на 10 септември 1948 г.

На снимките:

"Маневри", худ. Ярослав Вешин

Тубус, в който е грамотата за провъзгласяването на Независимостта на България

 Провъзгласяване на Независимостта на България на 22 септември 1908 г.

Портрет на княз Фердинанд І, снимка Иван Карастоянов, придворен фотограф

Цар Фердинанд І, портрет 1912 г.

Военна изложба
Цар Фердинанд, шеф на Лейб-Гвардейски конен полк, в униформа на полка
Кайзер Вилхелм и Цар Фердинанд - архивна фотография
Маневри. Худ. Ярослав Вешин
Портрет на княз Фердинанд І. Снимка: Иван Карастоянов, придворен фотограф
Провъзгласяване на Независимостта на България - 22 септември 1908 г.
Тубус, в който е грамотата по повод 30-годишното управление на цар Фердинанд
Срещата в Ниш - 5 януари 1916 г. Император Кайзер Вилхелм и Н. В. Цар Фердинанд. По време на срещата се е състоял и парад на войските на Нишко кале. "...Особеното внимание, което отправи към македонските войници, ни вдъхва надежда и вяра, че нашето национ
Гостуването на Макленбургския херцог в Ниш и посрещането му от Н.Ц.В. Фердинанд
Изложба на трофеи с пленено румънско знаме в една от залите на офицерското събрание в София
Откриване на художествена изложба в Берлин
Изложба в Берлин
Ниш. Площадът, на който се е състоял военният парад