Ангел Джонев: Крал Карл І в Кюстендил е най-значимата държавна визита в града по време на войните
Н.с. д-р Ангел Джонев – историк в Регионален исторически музей – Кюстендил, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Какъв е споменът за посещението на австрийския император Карл І в Кюстендил – кога е било и как е преминало?
Ангел Джонев: Кюстендил през Първата световна война е българската столица на войната поради обстоятелството, че тук е разположен Щабът на Действащата армия. Още през октомври 1915 година щабните офицери са прехвърляни в града и понеже основният фронт става Македонският или Южният фронт, градът запазва тези функции до събитията от края на септември 1918 година, когато Щабът е разбит от въстаналите войници и престава да съществува. Поради това обстоятелство тук се съсредоточава не само голяма част от военния елит, тук е началникът на Щаба на Действащата армия генерал Никола Жеков. Той живее в града. Тук живее и работи генерал Константин Жостов, който и умира в града през 1916 година. В града идват голяма част от елита на съюзниците – на германския, на австро-унгарския ни съюзник през Първата световна война. Чест гост е и Цар Фердинанд заедно с неговите синове – Борис и Кирил. Този спомен е запазен в кюстендилското гражданство тогава, а сега се съхранява основно във фондовете на музея във вид на една колекция от снимки, значителна колекция – няколкостотин снимки. Част от събитията дори са във вид на фотосесии и показват някои от личностите, паради и т.н. Тук идва и германският главнокомандващ фон Маккензен, делегация от германския Райхстаг, баварският крал през 1918 година. Но най-значимото посещение на ниво държавни глави е посещението от 18 май 1918 година на Карл I, който идва заедно с българския Цар Фердинанд и престолонаследниците. Те са посрещнати както подобава – с почетна рота на гарата в град Кюстендил. Тук идва и голяма част от гражданството. Делегацията преминава през арката, която е издигната на железния мост в града. В момента тази арка не съществува, но тогава в чест на нашия съюз и победите на Българската армия е построена една триумфална арка. Оттам се отправят в щаба на Действащата армия, който е разположен в сградата на Педагогическото училище, на самия площад в града. Днес тази сграда е приютила Общинска администрация – Кюстендил. По пътя е акламиран от населението. Той престоява в града няколко дни и дори посещава вилата на генерал Жеков на хълма Хисарлъка над града. Това е една кокетна постройка, която функционира от 1917 година. Той е заведен там и му е показан градът и от тази позиция. Друго любопитно от това посещение е една акция, организирана от жени със социалдемократически убеждения, които протестират срещу войната и резултатите от войната, довели до обедняването и недохранването на част от населението. Знаем, че тогава България изпитва големи трудности по продоволствието и именно в Кюстендил Карл е посрещнат от група жени, които поднасят на него и на българския Цар Фердинанд мухлясал хляб, като показват в какво състояние се намира изхранването на населението. Този символичен жест е извършен от кюстендилката Люба Турковска. Може да кажем, че чисто парадната част на това посещение на Карл в Кюстендил се сблъсква с тази нелицеприятна действителност, до която довежда войната населението на България не само по тила. Знаем, че по това време и войниците на фронта изнемогват.
Фокус: Каква е била реакцията след случката с хляба? Имало ли е последствия за жените?
Ангел Джонев: Взети са предохранителни мерки. Тези протестиращи жени са отстранени, но не е известно да са предприети някакви по-значими действия. В по-сетнешната социалистическа и комунистическа пропаганда този факт беше широко разгласяван като една манифестация, както на кюстендилските жени срещу войната, така и на ляво убедените по това време за мир в следствие на идеите на Октомврийската революция и на Ленин за мир без анекси и контрибуции.
Фокус: От снимките от личния албум на генерал Жеков виждаме с каква тържественост минава едно такова посещение – тук са главнокомандващите полевите армии и съюзниците, почетната рота. Какво друго любопитно има покрай това посещение?
Ангел Джонев: Нормално е да има една такава парадност. Все пак това е посещение на ниво държавни глави в най-значимия център на българската военна мисъл. Подчертано беше, че тук е Щабът на Действащата армия. Това е сърцето на българската война и не напразно по-късно именно този щаб е атакуван от въстаналите войници. Значението на Кюстендил по това време за българската държавност и за Тройния съюз, както е известен в историята, но превърнал се в четворен по време на Първата световна война, е голямо, глобално. Нормално е да има, както и парадност, така и да има до голяма степен и отношение на населението. Остава отпечатък тази война, остава в населението отпечатък и личността на генерал Никола Жеков. Той на практика няма нищо общи с този край, той не е роден в района, но като работещ не само достига известен авторитет, но кюстендилската общественост го възприема като част от своя елит. Той е удостоен със званието почетен гражданин на града. Една от главните улици дълго време носи неговото име даже приживе. Вилата е запазена, тя му е подарена през 1917 година. Той после я преподарява на кюстендилската община. За съжаление, вилата няколко десетилетия по-късно изгаря. От това време в Хисарлъка, където е била вилата, в близост е останал един малък бункер. Този щаб докосва до доста чувствителна струна кюстендилското гражданство, разбира се – тези, които знаят за него.
Фокус: В Кюстендил е била Главната квартира на действащата армия през Първата световна война. Как е изглеждал градът тогава?
Ангел Джонев: Градът е доста модернизиращ се център в този период от време. От един ориенталски тип град в края на XIX век, в началото на XX век, в първите десетилетия след Освобождението започват да се строят модерни сгради, възприет е нов подход на градоустройство и архитектура. В центъра са разположени няколко от основните постройки. Освен административната сграда на общината, срещу нея на един доста широк план е разположено педагогическото училище – сградата, която е ползвана най-много като щаб на Действащата армия. На тези снимки, които са в албума на генерал Жеков и които са останали, тази сграда е една от основните, които се виждат. Всички делегации са водени там, там са разположени отделите на този щаб. Отделно в центъра е използвана за военни цели и сградата на читалище „Братство”. Тази сграда в момента не съществува. Тя е бутната, но е била една голяма сграда, ползвана за военни цели. Инфраструктурата също е използвана – това е железопътната гара в Кюстендил, която е открита няколко години по-рано – през 1909 година. Градът придобива някои от характеристиките на военен паметник, поради обстоятелството, че тук е издигната и триумфална арка, свързана с успешните действия на Българската армия и на Съюза; конкретно вилата на генерал Жеков, дори и противовъздушно гнездо е позиционирано в града, защото Съглашенците започват да проникват в дълбочина през Първата световна война със самолети, да нанасят разрушения. Поради тези опасения в Кюстендил е позиционирана едно от значимите и първи противовъздушни ядра. Въобще – като един от основните центрове на воденето на Първата световна война, градът си има своето място и измерение в нея.
Фокус: В днешно време има ли спомен в града от това, че там се е намирала Главната квартира – паметна плоча, нещо друго?
Ангел Джонев: На Общината беше поставена такава плоча, че тук е бил щабът на Действащата армия. Тя стоеше дълъг период от време. По принцип се знае от населението, че в този район и специално тази сграда е изпълнявала тези функции, както и че Домът на армията в близост до тази сграда е бил щаб на V-та армия през Междусъюзническата война – това също е маркирано с такава паметна плоча.
На дълго и на широко може да се разказват неща, свързани с Първата световна война и с този щаб на Действащата армия. Твърди се, че по това време тук е и цензурната комисия. Част от хората, които работят в тази Цензурна комисия, това е известният български поет и лирик Емануил Попдимитров. Тук престоява и Кирил Христов, който е ангажиран с някои от аспектите на пропагандата през войната. В този контекст се издава и една малка войнишка библиотека. Част от нея носи „местоиздаване Кюстендил”. Оттогава се твърди, че Кирил Христов поставя основите на кюстендилската бохема – един тънък пласт, който за съжаление вече е изчезнал, но оказва своето влияние върху гражданството. Освен военни паради и т.н., тук се движат и известни български интелектуалци.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Австрийският император Карл І поздравява офицерите на съюзните армии, аташирани към Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил. На заден план цар Фердинанд І се ръкува с министри, присъстващи на посрещането.
Император Карл І и Цар Фердинанд І поздравяват почетната рота на перона на гарата в Кюстендил.
Императорският влак на Австро-унгарската империя на гарата в Кюстендил.
Командващите българските полеви армии генерал Димитър Гешов, генерал Стефан Тошев, генерал Георги Тодоров, генерал Стефан Нерезов. Вдясно е фелдмаршал Аугуст фон Макензен.