Забравени страници от българската литература: Защо те не спряха германската армия?, Данаил Крапчев

В поредицата „Забравени страници от българската литература, Агенция “Фокус” публикува статията на Данаил Крапчев „Защо те не спряха германската армия” от в. „Зора”, 6 март 1941 г.

От някои страни се отправят упреци на България, че е пускала през своя територия германски войски, съюзни на България от Световната война. Заслужава да се отбележи, че тия държави са велики сили. С пълно право ние българите може да ги запитаме: Защо тия, които злословят по адрес на България поради минаването на германски войски през нейна територия, не ги спряха в походния им марш по-миналата и миналата годния? Защо Голямото и Малкото съглашение не спряха германската армия на баварската граници с Австрия, в планините, а допуснаха аншлуса на Австрия с Германия? Нали с тая цел победителите от миналата Световна война създадоха и Малкото съглашение? Защо великите и по-малките съюзници на Чехословакия не спряха германските войски в Бохемските планини, конто бяха така силно укрепени, а ги пускаха да минат Вълтава? Защо тия, които гарантираха границите на нещастна Полша, поделена между Германия и Съветския съюз, не отидоха да спрат германските войски заедно с полската армия на Висла? Защо английските войски не спряха бронираните германски дивизии в Холандия и Белгия? Защо не спряха те армията на Третия Райх във Фландрия, дето се стопи прославената френска войска?
Защо тия конто упрекват днес България, не спряха германската войска на Средния Дунав, когато имаха на разположение и стоте дивизии на Балканското споразумение? Защо допуснаха германската войска да мине Карпатите и да се разлее в румънската равнина? Не само не се опитаха те да спрат германския поток, ами и се възползваха да си възвърнат земи, владени от други. Защо тия, които упрекват България, не се явиха и на Долния Дунав, за да спрат германците, а искат от седеммилионна България, която беше Съюзница на Германия през Световната война и сподели нейната участ, тя да ги спре да не минават отвъд голямата река?
Знаем, че няма да получим отговор на тия въпроси. Затова ние ще отговорим - Германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия, нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на националсоциалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война, и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това. Не ги спряха, както никой не можа да спре и революционната армия на Франция през Великата френска революция, нито революционната армия на Ромвела през английската революция.
Не България революционира германския народ, а победителите от Версай. Нека не се забравя при това, че и България е жертва на Версайската система, започнала за нея в Букурещ и завършила в Ньой. Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата...

В. "Зора" - София, 6 март 1941 г.



Данаил Крапчев (1880 – 1944) е изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Автор е на много статии в българския печат и заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори. Роден е в Прилеп през 1880 година, завършва Солунската мъжка гимназия и Софийския университет. Започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“. Става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. Пише, публикува или е редактор във вестниците „Отечество”, „Родина”, „Вардар” и други. В периода 1915 - 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава независимия информационен всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. На 9 септември 1944 година е арестуван от комунистически паравоенни сили. Убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Осъден посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 г. Върховният съд на Република България отменя присъдата.

Бомбардировките в София през 1944 г. Сградата на ВНВУ. Архивна снимка от полк. инж. Никола Рухчев