Генерал-майор Стефан Тошев. Началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия през Балканската война

 1-а пехотна Софийска дивизия

Началник на дивизията: Генерал-майор Стефан Тошев

Щаб: София

Началник-щаб: подполковник Иван Луков

1-ва пехотна Софийска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г.

Дивизията е в мирновременен състав от две бригади с щабове в София.

1-ва Бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия включва в състава си 1-ви пехотен на Н.В. Княз Александър І полк / щаб в София/ и  6-ти пехотен Търновски полк / щаб в София/.

Във 2-ра Бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия влизат 16-ти пехотен Ловчански полк / щаб в Орхание/ и 25 –ти пехотен Драгомански полк /щаб в Цариброд/. Двете пехотни бригади са формирани на 1 януари 1899 г.

В навечерието на Балканската война 2-ра Бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия е придадена към новосформираната 10-та пехотна Сборна дивизия.На нейно място е формирана 2-ра Бригада с два новосформирани мобилизационни пехотни полка – 37-ми и 38-ми пехотни полкове.

Така към 1 октомври 1912 г. 1-ва пехотна Софийска дивизия е в състав:

1-ва Бригада – 1-ви пехотен Софийски полк и 6-ти пехотен Търновски полк

2-ра Бригада – 37-ми пехотен полк, наречен по-късно Пирински и 38-ми пехотен полк, наречен по-късно Одрински

1-ва пионерна дружина

4-ти скорострелен артилерийски полк

4-ти нескорострелен артилерийски полк

 

Лейб-гвардейски конен полк

В дивизията влизат общо 17 пехотни дружини, 12 батареи и 2 конни ескадрона. Общата численост на личния състав на дивизията възлиза на 374 офицери, 35 чиновници, 24 567 подофицери и войници.

По време на Балканската война 1-ва пехотна Софийска дивизия е в състава на Първа Българска армия под командването на генерал-майор Васил Кутинчев, бивш началник на дивизията, воюва на Тракийският фронт срещу главните турски сили. Софийската дивизия участва в разгрома на турците при Селиолу и Гечкенлий / 9 октомври 1912 г./, в победоносните боеве при Люле-Бургас /16, 17 и 18 октомври 1912 г./, в щурма на Чаталджанската укрепена позиция. След прекратяване на примирието  през януари 1913 г., Софийската дивизия води боеве на брега на Мраморно море при Силиврия и Кадъкьой за неутрализиране опитите на турското командване да осъществи пробив към обсадената Одринска крепост /5 март 1913 г./, както и в последните сражения на Чаталджанската позиция / 11-16 март 1913 г./, довели до възвръщане на българските позиции от ноември 1912 г.  и блокиране на турската Чаталджанска армия на отбранителните й позиции.

През Междусъюзническата война 1-ва пехотна Софийска дивизия е в състава на Трета Българска армия. В състава на армията са включени още 13-та пехотна дивизия, 3-та Бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия и 3-ти Конен полк. До 20 юни 1913 г. Трета армия е под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев, който заема мястото помощник главнокомандващ и начело на армията застава генерал-лейтенант Рачо Петров.Софийската дивизия настъпва успешно към Пирот иводи победоносни боеве Букова глава/24 юни 1913 г./ Градоман, Драганов връх и Бубляк /25 юни 1913 г./ Пропашка рудина / 28 юни 1913 г. /, Плоча и Дъсчен кладенец /29 и 30 юни 1913 г./. В началото на юли част от Софийската дивизия е прехвърлена на фронта срещу гръцките дивизии в района на Горна Джумая. На 12 юли 1913 г. частите от дивизията успешно атакуват гърците при Церово.Дружините водят боеве при Ораново /13 юли 1913 г./ и Градево /18 юли 1913 г./

 

1-ва Бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия:

Командир на бригадата  - Полковник Никола Желявски

Щаб: София

Формирана на 1януари 1899 г.

Включва в състава си:

1-ви пехотен Софийски полк

6-ти пехотен Търновски полк

1-ви пехотен Софийски на Н.В. Княз Александър І полк / В състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия/

1-ви пехотен Софийски полк е формиран на 12 октомври 1884 г.  с Щаб разположен в София.

Командир на полка през Балканската война: Полковник Иван Мотикаров

По време на Балканската  война (1912 – 1913 г. ) и Междусъюзническата война ( 1913 г.) 1-ви пехотен Софийски полк е включен в състава на  Първа бригада на 1-ва  пехотна Софийска дивизия, заедно с 6-ти пехотен Търновски полк.

Щатното разписание на полка в навечерието на войната включва: Личен състав -  4 698 души, Офицери – 71, Чиновници – 3, Подофицери и войници 4 624, Въоръжение 4 005 пушки и карабини, Превоз – 206 каруци / 67 обикновени и 139 товарни /, Коне  - 372.

Полкът е дислоциран в село Пашакьой /днес Болярово/ на 27 септември 1912 г. в състав 4 дружини и 2 картечни роти.

През на Балканската война,  1-ви пехотен Софийски полк, под командването на полковник Иван Мотикаров, участва в победоносните сражения при  Гечкенлий, Селиолу и Люлебургас, атакува турските укрепления на Чаталджанската позиция Арап тепе, Кадъ Кьой, Албасан, Гяурбаир.

По време на Междусъюзническата война /юни – юли 1913 г./ 1-ви пехотен Софийски полк бие сърбите  при Лазаров Камък, Градоман, Пропашка Рудина, Корбул и Бубляк в настъпление към Пирот.

От 13 до 18 юли 1913 г. две дружини от полка  воюват с гръцките войски в района на Горна Джумая, Церово, Градово, Ораново, Кота 1 017 и Кота 1 214.

Балканска война /1912 - 1913 г./

9 октомври 1912 г. – Боевете на 1-ва пехотна Софийска дивизия  при Селиолу-Гечкенлий.

16, 17 и 18 октомври 1912 г. – Боевете при Люле-Бургас.

4-5 ноември 1912 г. – Бовете при Чаталджа. Участъка на редута Гяур баир

5 март 1913 г. – Боевете при при Кадъ-Кьой.

11-12март 1913 г. – Боевете при Кадъ-Кьой и Албасан /Чаталджа/

Междусъюзническа война

24 юни 1913 г. – Боевете при Лазаров Камък, Градоман, Пропашка Рудина,

Корбул и Бубляк

28 юни 1913 г. – Боевете при Пропашка Рудина

6 юли 1913 г. – Боевете при връх Било

12 юли 1013 г. – Боевете при село Церово, Горноджумайско

13-18 юли 1913 г. – Боевете по долината на Струма, източно от Горна Джумая - Градово, Ораново, Кота 1 017 и Кота 1 214.

 

Марш на 1-ви пехотен Софийски полк

Текст- Любомир Бобевски

Музика - пее се по мелодията на марша "Троянци" от Камен Луков

1.С гърди гранит, с нечут полет,

Кат вихър носим се напред,

През  урви,чуки  и скали.

Летим кат гордите орли.

Припев: Витязи сме от ПЪРВИ  ПОЛК,

Показахме сред  бой  жесток.

Как славно и достойно мрем,

Безсмъртни лаври как берем.

2.Юнаци сме със крепка мощ,.

При Пирот с устрем горд, „на нож!”

Геройски ляхме свойта кръв,

При Лясковец бе всеки пръв.

Припев: Витязи сме и пр.

3.Безстрашни смели сме борци.

При Дрянова-Глава с венци.

Покрихме ние таз страна,

България в света една!

Припев:   Витязи и пр.

4.При  Прищина със огнен меч,

Ний хвърлихме се с плам пна сеч!

Стихийно, вихренно с бес,

Изнесохме борбата с чест.

Припев:   Витязи и пр.

 

6-ти пехотен Търновски полк /В състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия /

6-ти пехотен Търновски полк е формиран на 14 октомври  1884 г. Щаб в София.

Командир на полка през Балканската война: Полковник Панайот Бърнев.

В навечерието на Балканската война /1912-1913 г./ към 27 септември 1912 г. 6-ти пехотен Търновски полк е дислоциран в селата Малък и Голям Боялък /сега Малко и Голямо Шарково/, Оджакьой / сега Крайново/ и Дерекьой / сега Воден/ по българо-турската граница.   Щатното разписание на полка в навечерието на Балканската война включва: Личен състав -  4 899 души, Офицери – 70, Чиновници – 3, Подофицери и войници 4 826, Въоръжение 4 040 пушки и карабини, Превоз – 207 каруци / 68 обикновени и 139 товарни /, Коне - 469.

През на Балканската война, под командването на полковник Панайот Бърнев, 6-ти пехотен Търновски полк, участва в победоносните сражения при  Гечкенлий, Селиолу и Люлебургас, атакува турските укрепления на Чаталджанската позиция Арап тепе, Кадъ Кьой, Албасан, Гяурбаир.

По време на Междусъюзническата война / юни – юли 1913 г./ 6-ти пехотен Търновски полк бие сърбите  при Градоман – Локва – Драганов връх – Бански рид – село Власи в настъпление към Пирот.

От  12 до 18 юли 1913 г. полкът  воюва срещу двете гръцки дивизии на генерал Мосхопулос достигнали в района на Кресненското дефиле – Ораново – Симитли – Джумая.

Балканска война 1912-1913 г.

9 октомври 1912 г. – Боевете при Гечкенлий

16, 17 и 18 октомври  1912 г. – Боевете при Люле-Бургас

4 и 5 ноември 1912 г. – Бовете при Чаталджа. Участъка Гяур-баир – Бахчиш-Кьой

5, 11 и 12 март 1913 г. – Боевете при Кадъ-Кьой

Междусъюзническа война 1913 г.

24 юни  - 6 юли 1913 г. – Боевете при Гърдоман – Локва – Драганов връх – Бански рид – село Власи

12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 юли 1913 г. – Боевете при Кресненското дефиле – Ораново – Симитли - Джумая

 

2-ра Бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия

Командир на бригадата: Полковник Иван Попов

Щаб: София

Формирана на 1 януари 1899 г.

Включва в състава си:

37-ми пехотен полк

38-ми пехотен полк.

37-ми пехотен полк/ В състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия /

37-ми пехотен полк е формиран е в София на 22 септември 1912 г. по време на мобилизацията за войната срещу Турция.

Командир на полка през Балканската война: Полковник Стоян Панайотов.

Личният състав на полка в навечерието на войната е 4 902 души. Офицери - 57. Чиновници – 3. Подофицери и войници – 4 842. Въоръжение – 4 040 пушки и карабини. Тежки картечници – 4. Превоз – 70 каруци. Коне – 420.

Командният състав на полка е изведен от офицерския и подофицерския състав на 1-ви пехотен Софийски и 2-ри пехотен Искърски полкове.  Включен е във 2-ра Бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия.

На 16, 17 и 18 октомври 1912 г. 37-ми пехотен  полк участва в боевете за разгрома на турските войски на Тракийския фронт при Люле-Бургас.

В началото на ноември /4 и 5 ноември 1912 г./ полкът участва в атаката на Чаталджанската позиция в участъка на Башчейли-кьой и Башчаиш тапия.

През зимата на 1913 г. полкът заема позиция за отбрана на Беломорския бряг в района на село Епиватос на линията Епиватос – Кадъ-Кьой – Ермени-Кьой – Орманлъ. На 5 март 1913 г. 37-ми пехотен полк разбива опита на турците за контранастъпление при Харачи – Силиврия.

В изпълнение на задача за извършване на  отвличащ маньовър по време на атаката на Одринската крепост, 1-ва пехотна Софийска дивизия, поддържана от една бригада на 6-та пехотна Бдинска дивизия, атакува Чаталджанската позиция в района на укреплението Арнаут-Кьой.

От 11 до 13 март 1912 г. Софийската дивизия превзема с щурм Епиватос, Индже-Кьой и височините западно от Чаталджа, край пътя Албасан-Чаталджа.

От 13 до 16 март 1913 г. 2-ра Бригада на Софийската дивизия води поредица от сражения в участъка Ялос-  чифлик Кладино- Кум-Бургас

През Междусъюзническата война /1913 г./ 37-ми пехотен полк  е предислоциран в района на Сурдулица в състава на Трънския отряд. Води сражения срещу сърбите при Власина, Дойчинова махала и връх Чемерник /13 – 17 юни 1913 г./. На 25 юни 1913 г. полкът води боеве при връх Църна трава, Орловец и поста Кебапов, височината Букова Глава.

От 3 до 17 юли 37-ми пехотен полк води боеве за позициите при Черни връх.

След Балканските войни 37-ми пехотен полк е разформирован при демобилизацията на армията. По-късно е възстановен под името 37-ми пехотен Пирински полк.

Балканска война 1912-1913 г.

16, 17 и 18 октомври 1912 г. – Боевете при Люле-Бургас

4 и 5 ноември 1912 г. – Бовете при Чаталджа. Участъка Башчейли-Кьой и Башчаиш Табия

5 март 1913 г. – Харачи – Силиврия Боевете при Арап тепе, западно от Епиватос

11, 12, 13, 14, 15 и 16 март 1913 г. – Боевете  в участъка Ялос- чифлик Кладино и Кули-Бургас  

Междусъюзническа война 1913 г.

13 юни 1913 г. – Боевете при Власина и Дойчинова махала

23 и 24 юни 1913 г. - Боевете при Чемерник, Пост Кебапов, Букова Глава

25 юни 1913 г. – Боевете при Църна трава и поста Кебапов

29 юни 1913 г. – Боевете при Дъсчен Ялъден, връх Руй Тумба

3-17 юли 1913 г. – Боевете при Черни връх

11 – 18 юли 1913 г. – Боевете за върховете Църна трава, Въртоп, Криводял и Калиски Тумби

 

38-ми пехотен полк /В състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия /

38-ми пехотен полк  е формиран след началото на мобилизацията на 17 септември 1912 г., преди обявяване на войната срещу Турция.

Командир на полка през Балканската война: Полковник Диониси Писинов.

Командният състав на полка е изведен от офицерския и подофицерския състав на 16-ти пехотен Ловчански и 25-ти пехотен Драгомански полкове. Мобилизацията на полка е извършена в два гарнизона – Орхание / Щаб на полка, 1-ва и 2-ра пехотни дружини/ и Цариброд /3-та и 4-та пехотни дружини/. Личният състав на полка на 27 септември 1912 г. възлиза на 4 729 души.От тях - 57 офицери, 3 чиновници и 4 669 подофицери и войници. Въоръжението на полка е 4 020 пушки и карабини и 4 тежки картечници. Превоз – 207 каруци /68 обикновени и 139 товарни /, Коне - 469. В навечерието на Балканската война 38-ми пехотен полк е дислоциран в село Попово, Боляровско. На празничен молебен в селото на 1 октомври 1912 г. е връчено бойното знаме на 38-ми пехотен полк.

На 5 октомври 1912 г. полкът преминава българо-турската граница. Първото сражение, което води е на 10 октомври 1912 г. при Кар-Юсуф и Чешме-Кьой, Лозенградско.

На 16, 17 и 18 октомври 1912 г. полкът участва в сраженията и превземането на Люле-Бургас.

На 4 и 5 ноември 1912 г. 38-ми пехотен полк участва в атаката на Чаталджанската позиция.

През зимата на 1913 г. изпълнява задача по охрана на Беломорското крайбрежие в района на Синеклий, на линията Одрин-Цариград.

От 13 до 15 март 1913 г. 38-ми пехотен полк води боеве с турски части, подкрепени от корабна артилерия в района на Синеклий, Кадъ-Кьой, Албасан, Индже-Кьой и височините Ялос.

По време на Междусъюзническата война /1913 г./ полкът е в състава на Трънския отряд и води боеве срещу сърбите в района на  връх Букова Глава и граничните постове между Трън и Сурдулица. След войната полкът е разформирован по време на демобилизацията на армията. По-късно е възстановен под името 38-ми пехотен Одрински полк.

 

Балканска война през 1912 - 1913 г.

5 октомври 1912 г. – Боевете при Кар-Юсуф и Чешме-Кьой

16, 17 и 18 октомври 1912 г. – Боевете при Люле-Бургас

4 и 5 ноември 1912 г. – Боевете при Чаталджа.

11, 12, 13, 14, 15 и 16 март 1913 г. – Боевете при Кадъ-Кьой, Индже-Кьой, чифлика Чешме-Кьой и Кладина

Междусъюзническа война 1913 г.

23 и 24 юни 1913 г. - Боевете при  Пост Кебапов, Букова Глава

25 юни 1913 г. – Боевете при Църна трава и поста Кебапов

29 юни 1913 г. – Боевете при Дъсчен Ялъден, връх Руй Тумба

3-17 юли 1913 г. – Боевете при Черни връх

11 – 18 юли 1913 г. – Боевете за върховете Църна трава, Въртоп, Криводял и Калиски Тумби

 Из книгата „Забравената война”, Красимир Узунов, проф. Генчо Начев

Октомври 2012 г. </b>

Генерал-майор Стефан Тошев. Началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия