19-ти пехотен Шуменски полк

Формиран е през март 1889 г. в гр. Шумен от 2-ра и 3-та дружина на 7-ми пехотен Преславски полк. Тези дружини са наследници на Разградска № 22 и Орханийската № 11 пеши дружини и имат знамена, дарени от княз Александър І на 30 август 1881 г. С тях те участват в Сръбско-българската война. За полково знаме 19-ти пехотен Шуменски полк приема знамето на Разградската № 22 пеша дружина.

В Първата балканска война полкът води боеве при Караагач, Бунар Хисар и Чонгора, Ески Полос и с. Петра, Люлебургас и Чаталджа. В боевете при Люлебургас знаменосецът е ранен, знамето поема полковият ключар. След като и той е ранен, трети войник взема знамето и загива. Следващият, който го взема, е младши подофицер Христо Желев.

Във Втората балканска война полкът воюва при с. Равна нива, Гюешево, в боевете при Мала Царцория, вр. Китка, вр. Голям, в атаката на Редки буки. 

В Първата световна война през 1916 г. полкът се сражава на Добруджанския фронт. В щурма на двете отбранителни линии на Тутракан 19-ти пехотен Шуменски полк дава 369 убити и 1 496 ранени. През 1917 г. воюва срещу румънци и руснаци при с. Тюрк-кьой, с. Сарсайо и Мачин. От октомври с.г. е на Македонския фронт. През септември 1918 г., при атаката на Азаплар – Девенджикьой загива командирът на полка полковник Антон Дяков. След Солунското примирие полкът остава в заложничество. Командирът полковник Марин Куцаров спасява знамето.

Във връзка  с реорганизацията на армията от декември 1920 г. полкът минава на дружинна организация, а през 1928 г. – отново на полкова. На 3 октомври 1937 г. получава новото си бойно знаме. Командирът му подполковник Димитров приема знамето от ръцете на царя и го предава на знаменосеца фелдфебел Чифликчиев.

Полкът участва в заключителния етап на Втората световна война в Европа в състава на 4-та пехотна Преславска дивизия.

Знамето е наградено с „Възпоменателна металическа гривна” за спасяване през 1923 г., а спасителите му със „Знак за спасяване на знаме”.


Имена на славата: Караагач, Бунар Хисар, Чонгора, Ески Полос, с. Петра, Люлебургас, Чаталджа, с. Равна нива, Гюешево, Мала Царцория, вр. Китка, вр. Голям, Редки буки, Тутракан, Тюрк кьой, Сарсайо, Мачин, Азаплар-Девенджикьой...


Любими командири: Полковник Антон Дяков, полковник Марин Куцаров, подполковник Димитров...


19-ти пехотен Шуменски полк

Формиран на 19 октомври 1889 г.
Щаб в Разград
Командир на полка: Подполковник Христо Паков
Помощник: Подполковник Панчо Карабаров
Началник на полковото военно окръжие: Подполковник Филип Панайотов
Полкови интендант: Майор Антон Дяков
Адютант: Поручик Александър Пенев
 
Дружинни командири:
Командир на 1-ва дружина: Майор Наум Маринов
Командир на 2-ра дружина: Майор Никола Свещаров
Ротни командири:
Командир на 1-ва рота: Капитан Христо Рачев
Командир на 2-ра рота: Капитан Иван Бешевлиев
Командир на 3-та рота: Капитан Стефан Иванов
Командир на 4-та рота: Капитан Петко Чуков
Командир на 5-та рота: Капитан Иван Халачев
Командир на 6-та рота: Капитан Павел Лютев
Командир на 7-ма рота: Капитан Петър Динелов
Командир на 8-ма рота: Капитан Петър Халачев
Командир на нестроева рота: Капитан Григор Христов
Старши лекар: Санитарен Капитан Станчо Батанов
Бойно знаме на 19-ти пехотен Шуменски полк, образец 1937 г., с парче от старото знаме
Настъплението на българските войски в Добруджа. Неприятелските окопи при кота 235
Албум, подарен на княз Фердинанд І от офицерите от Шуменския сборен лагер
Офицери от 19-ти пехотен Шуменски полк
Полк. Марин Куцаров
Песен за капитан Христо Бърдаров от Разград. Ротен командир на първа картечна рота, 19-ти пехотен Шуменски полк
Главна квартира
Шумен. Завършилите 4-а Дивизионна школа през януари 1944 г. Снимката е изпратена от Росен Петков, читател