На Доброволческите дружества от 1885 г.
Трънска народна опълченска № 1 чета

На 13 септември 1885 г. в Софийско и Пернишко започват да се формират доброволчески чети в защита на Съединението. Първата от тях е събрана в района на Трън и затова носи името, изписано върху знамето „Трънска Народна Опълченска № 1 чета”. Командир на четата е старият поборник от Трън Никола Божилов. Личният състав включва 29 души, по произход от Трън и селата в Трънско и Царибродско.
Айтоски партизански отряд

Айтоският партизански отряд от доброволци в защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, се формира заедно със Сливенския и Ямболския доброволчески отряди, между 10 и 15 септември 1885 г. Доброволците от Айтос, Сливен и Ямбол са организирани от Димитър Куртев – секретар на Окръжния съд в Сливен. Доброволците, от 30 до 40 души, се „явяват със собствени коне, собствено облекло, снаряжение и въоръжение.” На 15 септември Айтоския партизански отряд преминава през Ямбол на път за Татар Кьой на границата с Турция. По пътя отряда се увеличава до 80 души. В района на Казъл Агач (Елхово), партизанския отряд организира населението от пограничните села за защита на границата от Вакъв до Факия.
Знаме на търновските семинаристи

На 9 септември 1885 г., само 3 дни след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, в Петропавловската семинария при Горна Оряховица пристига вестта, че учениците от Габровската гимназия са съставили доброволческа чета. Новината мобилизира семинаристите. Още същият ден те заминават за Велико Търново, понесли предварително приготвеното знаме за отпразнуването на 1 000 години от смъртта на Св. Методий. Начело на семинаристите застава Рафаелович – далматински свещеник, преподавател по латински език. Избрано е бюро, което да ръководи четата до пристигането й в Пловдив. Председател на бюрото е Пенчо Икономов.
Великотърновска чета 1885 г. „Раковски и Левски”

На 16 ноември 1885 г., 13 дни след началото на войната и след успешните военни действия на позициите при Сливница, търновският окръжен управител телеграфира на военния министър, че във Велико Търново се формира нова доброволческа чета, наречена „Раковски и Левски”. Според доклада на окръжния управител, четата се състои от 400 души, от които 100 конници. Повечето са стари опълченци. В списъците има и четирима народни представители. Четата „Раковски и Левски” била готова да тръгне „до 4 деня”, но нямала оръжие. Окръжният управител пита откъде ще се получат оръжие и боеприпаси и накъде да тръгнат доброволците.
Доброволчески знамена 1885 г. Бургаско поборническо опълченско дружество

Доброволческото дружество „Сливница” в Бургас е създадено на 6 септември 1885 г. В 10.00 ч. камбаните на бургаските църкви обявяват на черноморския град за извършеното съединение. На площада в Бургас се отслужва всенароден молебен. След молебена командира на Бургаската дружина на южнорумелийската милиция майор Мирчански държи патриотична реч пред народа. Във военна палатка, насред площада, започва записване на доброволците, освободени от военна повинност. От военна повинност в Южна Румелия били освободени и учителите. По предложение на директора на Анхиалското (Поморийското) трикласно училище Захари Димитров, около 50 учители се записват доброволци. Формирана е Бургаската чета с личен състав от 110 души. На 8 септември доброволците получават пушки, боеприпаси и доброволческа униформа. За командир на четата е назначен опълченецът от шипка Иван Кишелски. Знамето на Бургаското доброволческо дружество е ушито от учителките.
Доброволческо дружество Сливница – Пловдив

На 3 ноември 1885 г. в Пловдив и Карлово започват да се формират доброволчески чети. Четата от Карлово, в състав от 150 души, под ръководството на Иван Мархолев от Калофер, тръгва за София. По пътя тя увеличава броя си и в Саранци вече е 240 души. Доброволческата чета в Пловдив е събрана от Каназирски и Иван Хр. Гешов. Съставът й наброява 150-200 души. Четата е оборудвана и въоръжена от Пловдивския доброволчески комитет – шинели, куртки, раници, патрондаши и пушки.
~1.2.~