На българите от Македония и Одринско
Знамена, свързани с национално-освободителното движение в Македония

След решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. българите, населяващи Беломорието, Одринска Тракия и Македония, остават в състава на Османската империя. Те обаче не се примиряват със съдбата си и продължават борбата за освобождение и национално обединение.
Знаме на въстаниците от Охрид

Знамето е изработено от охридските учителки Поликсена Мосинова, Василка Рамзова, Клия Самарджиева и Костадинка Бояджиева. Предназначено е за въстаниците от гр. Охрид. Осветено е на 23 юли 1903 г. от поп Васил Попангелов, деец и организатор на въстанието в с. Долна Дебърца. На освещаването присъстват 600 души четници и селяни от селата Куратица, Брежани, Плаке и Олейница. След освещаването знамето е връчено на войводата Христо Узунов.
VIII Стоиловски революционен участък

При подготовката на въстанието, избухнало през август 1903 г., участъковият войвода Дико Джелебов възлага на войводата на Смъртната дружина в с. Заберново Петър Горов да организира ушиването на знаме за VIII Стоиловски революционен участък (селата Стоилово, Заберново и Калово, Малкотърновско). Заедно с Юрдан Георгиев, секретар на четата, ушиват знамето, на което изписват със златен варак четиристишието на Ботевото стихотворение “Хаджи Димитър”: “Тоз, който падне в бой за свобода...”, над него – “Свобода или смърт”, а под него – “1903 г., с. Заберново”.
Знаме на въстаниците от Струга

Ръководителите на революционната организация в Струга възлагат на учителките Славка, Анастасия и Милица Чакърови и Царева и Константина Деребанови да ушият знамето на въстаниците. В ушиването участват и Костадина Гълъбова, Катерина Нестерова, Костадинка Вангелова и Анастасия Милушева.
Шуменско Македоно-Одринско дружество (1901 г.)

През първата половина на 1903 г. излизат подобреният Правилник за въстаническите чети и Въстаническият дисциплинарен устав. На знамето в правилника и устава е отделено подобаващо място. То „се носи само при усилен състав на четата”. В устава категорично са определени задълженията на въстаника: „...
Знаме на четата на генерал Иван Цончев

Знамето на четата на генерал Иван Цончев е изработено през 1895 г. и последователно е знаме на няколко чети. Първоначално е предназначено за четата на Никола Мутафов и Петър Начев, но преди въоръжена акция от лятото на същата година е връчено на четата на Стою войвода. Четниците заедно със знамето си воюват при Доспат. За знаменосец е определен унтерофицер от Сливен с прозвище Челкаша, а за негов асистент – четникът Никола Иванов.
~1.~