На Българските въстания
Априлско въстание – знамена №3 и № 8

Знаме № 3 от Априлското въстание е едно от знамената на въстаническите чети в Четвърти Панагюрски революционен окръг. Предполага се, че знамето е рисувано от самоукия художник Зографов. Знамето е зелено на цвят с изрисувани короновани лъвове, стъпили върху турско знаме. Бойният път на Знаме № 3 най-вероятно е свързан с Хвърковатата чета на Георги Бенковски, която води сражения с редовна турска войска. Изображенията на лъва върху почти всички знамена на въстаниците от Панагюрище, Клисура, Копривщица, Дряново, Батак и други населени места, участвали във въстанието, доказва, че утвърждаването на лъва като национален символ окончателно се възприема по време на Априлското въстание от 1876 г. Знамена с разярения лъв и заветните думи “Свобода или смърт” се шият във всички селища, центрове на въстанието в четирите революционни окръга, на които е разделена територията на България – Търновски, Врачански, Сливенски и Пловдивски (Панагюрски) революционни окръзи. Изработването на въстаническите знамена, бродирането, изрисуването и декорирането им с лъвските знаци се възлагат на местни зографи или учителки, които умеят да бродират. В преобладаващата си част са от зелен плат и върху тях се рисува или бродира коронован лъв в хералдическа поза, тъпчещ турския полумесец. Същите знаци се появяват и върху останалите атрибути от въстаническата униформа – кокарди на калпаците, копчета на униформите. Знаците имат най-често елипсовидна форма, а надписът около изправения лъв отново е “Свобода или смърт”. Имена на славата: Мечка, Поибрене, Баня, Мухово, Церово, Белово, Панагюрище...
Чета на Филип Тотю (1867 г.)

Първото четническо трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867 г.
Български доброволци в Кримската война (1853-1856 г.)

Знамето на българските доброволци в Кримската война (1853-1856 г.) е изработено от двоен копринен червен плат. На лицето е избродиран изправен коронован лъв, държащ кръст с надпис: „Съ нами богъ дерзайте братиа за вър: и отечес: “Крес: хранит: вс: правосл: знам: СТГ: Георгиe.”. На гърба е изобразен Свети Великомъченик Георги на кон, убиващ змея. “Да живей нашъ покров: в: императ: Николай, II: 1 е Болгар: зн. 1854 Iан. I й” “С: Г.” Изображенията са бродирани с коприна и сърма. На дръжката е изписано „Първо българско знаме”.
Априлско въстание 1876 г.

Присъствието на православен кръст на въстаническите знамена също има своя традиция. В спомените си, оцелели въстаници разказват, че преди залавянето си през 1872 г. апостола на свободата Васил Левски поръчал на Мария, дъщерята на Ганьо Маджарски от Карлово да ушие две бойни знамена. Девойката се заловила за работа, но след обесването на Левски знамената останали недовършени. По време на пряката подготовка на въстанието в Панагюрски революционен окръг, апостолите Бенковски и Волов узнали за готовите знамена и взели едното, което било избродирано изцяло по идея на Апостола. В действителност това е знамето, с което е обявено Априлското въстание. Тъй като бунтът избухва по-рано от предварително планираната дата, заради предателство, байракът, който Райна Княгина шие, е все още недовършен. Тогава „Панайот Волов прикрепя карловския пряпорец на един неокастрен прът и развявайки го, обявява въстанието.”
~1.~