Македоно-Одринското опълчение 1912 - 1913 г.
Македоно-Одринското опълчение е едно от най-масовите и най-патриотичните доброволчески военни формации в българската история. В сраженията и битките в Балканската война 1912 - 1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г., Македоно–Одринското опълчение се покрива със слава и героизъм. От доброволци и четници - българи от Македония и Одринско, от Новозагорско и Кукушко, от Ахъчелебийско и Хасковско, от Търново, Шумен, Воден, Кукуш, Солун и Лом, ще израснат командири и офицери, писатели и общественици, родолюбци. Ветераните от Македоно- Одринското опълчение ще станат гръбнака на 11 пехотна Македонска дивизия събрала 33 374 български офицери и войници, по произход от Македония.
"Илюстрована седмица": Атентатът срещу югославския крал Александър
Копие от "Илюстрована седмица" с материали за атентата срещу югославския крал Александър в Марсилия изпрати читател на Агенция "Фокус". Атентатът в Марсилия е на 6 октомври 1934 година, а материалът в "Илюстрована седмица" е на 21 октомври. При атентата Владо Черноземски убива югославския крал Александър І Караджорджевич и ранява френския външен министър Луи Барту, който също умира от раните си по-късно. Атентатът е организиран от хърватската Усташа и ВМРО заради сърбизацията на населението в Югославия, свързана с терор и насилие.
1-ви Артилерийски на Н. В. Княз Александър І полк
1-ви Артилерийски полк е формиран на 19 юни 1880 г.с Указ № 75 на княз Александър Батенберг със събирането на 6 артилерийски батареи – 1-ва Софийска, 2-ра Видинска, 3-та Търновска, 4-та Русенска, 5-та Плевенска, 6-та Шуменска. Първият командир на полка е капитан Леонов, дотогава командир на 2-ра Видинска батарея.Началник на артилерията е генерал Лесовой. През 1884 г. Софийското артилерийско отделение става 1-ви Артилерийски полк, а Шуменския полк става – 2-ри Артилерийски полк. Всеки артилерийски полк е имал численост от 800 души личен състав, по 2 артилерийски отделения, всяко от които с по 3 артилерийски батареи.
1-ви въздушен полк
Към Железопътната дружина от Инженерни войски преди Балканската война 1912 г. се мобилизира Въздухоплавателен парк с две въздухоплавателни отделения. През октомври 1912 г. Щабът на Действащата армия преустройва авиацията в три отделения. 1-во аеропланно отделение остава на летището до Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия, която обсажда Одринската крепост. Командир е поручик Радул Милков.
1-ви конен полк
С указ № 234 от 20 декември 1883 г. от 1-ва и 3-та сотни и музикантската част се формира Първи конен на Н. В. княз Александър І полк. На 25 декември 1883 г. полкът получава първото си бойно знаме. С него участва в Сръбско–българската война (1885 г.), Балканските (в състава на Първа, а по-късно на Трета армии) и Първата световна война (в състава на Втора армия).
1-ви пехотен Софийски полк
1-ви пехотен Софийски полк е формиран през 1884 г. от Софийска № 1, Тетевенска № 5 и Плевенска № 6 пеши дружини и Щаб, разположен в София. По време на Балканските войни (1912 - 1913 г.) е включен в състава на Първа бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия, заедно с 6-ти пехотен Търновски полк.
10-та Прилепска Македоно-Одринска дружина
10-та Прилепска Македоно-Одринска дружина е организирана в София в началото на октомври 1912 г. от пловдивските македоно-одрински доброволци начело с подпоручик Лало Вутов и капитанът от руската армия българинът Владимир Везенков от Крушево. Към дружината е зачислена партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров.
10-ти Артилерийски полк
10-ти Артилерийски полк е формиран през септември 1906 г. По време на Балканската война 1912 г. е включен в състава на 10-та Сборна пехотна дивизия, която в навечерието на Първата Световна война е преименувана на 10-та пехотна Беломорска дивизия. В навечерието на включването на България в Първата световна война 10-ти Артилерийски полк е разположен в гарнизон Ксанти.
10-ти конен полк
Формиран е през 1906 г. в Шумен от създадения през 1901 г. в Лом 6-ти кавалерийски дивизион на 2-ри конен полк. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) в боевете при Гечкенли, Гаджа, Люлебургас, Чаталджа. През 1913 г. извършва разузнавателни и охранителни дейности по левия фланг на Кукушката позиция, охранява отстъплението по линиите Демир-Хисар – Рупел, до линията на Струмица, Левуново, Баня, Св. Врач.
10-ти пехотен Родопски полк
Формиран е през 1885 г. в Хасково и получава знамето на 10-та Севлиевска дружина, подарено й от женско дружество „Искра”. По време на Сръбско-българската война хасковските дружини участват в сражението при Сливница на 7 ноември и в атаката и овладяването на Пирот.
100 години Балканска освободителна война
100 години Балканска освободителна война Пълководците и нацията Красимир УЗУНОВ Три дни преди Деня на народните будители, Националният комитет за отбелязване на 100-годишнината на Балканската освободителна война предложи за удостояване с орден „Стара планина” с мечове на 19 български пълководци, командвали Българската армия по време на войната. В списъка влизат както помощник-главнокомандващият генерал Михаил Савов и началникът на Щаба на Действащата армия генерал Иван Фичев, командващите трите български армии /генералите Кутинчев, Иванов и Дивитриев/,
11-та Серска Македоно-Одринска дружина
11-та Серска дружина от Македоно-Одринското опълчение е създадена в края на септември 1912 г. от поручика от руската армия Мгебров от доброволци от Серското, Драмското, Солунското и Воденското македонски братства. Командир на дружината е капитан Димитър Зографов от Велес.
11-ти Артилерийски полк
На 9 септември 1915 г. с Указ № 7 на цар Фердинанд І е обявена обща мобилизация на всички въоръжени сили в царството. Според мобилизационния план мирновременният 1-ви Артилерийски полк се развръща в два артилерийски полка – 1-ви Артилерийски полк и 11–ти Артилерийски полк.
11-ти пехотен Сливенски полк
Формиран е в гр. Сливен през 1885 г., влиза в състава на 6-та пеша бригада. За пръв командир на полка е назначен полковник Христо Семерджиев. В навечерието на Балканската война (1912 г.) четирите пехотни дружини на полка и картечната рота са дислоцирани в село Вакъв, в непосредствена близост до границата с Турция.
12-ти пехотен Балкански полк
12-ти пехотен Балкански полк е формиран през 1885 г. На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме. 12-ти пехотен Балкански полк е един от полковете с чуждестранно шефство. Пълното му наименование е 12-ти пехотен Балкански на Негово Кралско Императорско Величество Кайзер Вилхелм полк.
13-ти пехотен Рилски полк
Формиран е през 1886 г. от състава на разформирования 2-ри пехотен Струмски полк. На 19 октомври 1891 г. княз Фердинанд І дарява формени знамена на две от дружините. През Първата балканска война (1912-1913 г.) 13-ти пехотен Рилски полк воюва при Кочани, Струмица и Булаир. Паметна остава атаката „На нож” на Рилския полк срещу елитната турска дивизия „Мюретеби”, която решава битката при Булаир.
14-ти пехотен Македонски полк
14-ти пехотен Македонски полк е формиран в Радомир през януари 1889 г. от 2-ра и 3-та дружини на 13-ти пехотен Рилски полк. Щабът на полка е бил в град Дупница. На 19 октомври 1891 г. княз Фердинанд І дарява формени знамена на две от дружините. В Първата балканска война (1912 - 1913 г.) полкът преминава турската граница при поста Дамянци и завзема Царево село, Станимир, Кочани, вр. Керезли и Градец и участва в овладяването на Редовине.
15-та Щипска Македоно-Одринска дружина
15-та Щипска Македоно-Одринска дружина е създадена със заповед по Действащата армия на 3 март 1913 г. в град Кешан. Формирането на дружината приключва на 12 април 1913 г. След клетвата на опълченците пред Главното знаме на Македоно-Одринското опълчение, 15-та Щипска дружина получава свое собствено бойно знаме. Командир на дружината е капитан Никола Парапанов от село Фотовища, Неврокопско.
15-ти Артилерийски полк
15-ти Артилерийски полк е военновременно артилерийско формирование, създадено на основата на 5-ти Артилерийски полк в Шумен на 11 септември 1915 г. с обявяване на мобилизацията преди Първата Световна война. При създаването на полка се формират две артилерийски отделения. За командир на полка е назначен полковник Константин Чакъров. Командири на отделенията са майор Джумалиев и майор Овчаров.
15-ти пехотен Ломски полк
Формиран е във Видин през 1889 г. от 2-ра и 3-та дружини на 3-ти пехотен Бдински полк. Получава знамето на Берковска № 9 пеша дружина, връчено й на 30 август 1881 г. Дружината, като част от 3-ти пехотен Бдински полк, участва в Сръбско- българската война (1885 г.) – в боевете при Туряковци, Мека Црев, при заемането на Три уши, Пирот, Гнилен.
16-ти пехотен Ловчански полк
Формиран на 19 януари 1889 г. Щаб в гр. Орхание /Ботевград/
17-ти пехотен Доростолски полк
Формиран е в Русе на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 5-ти пехотен Дунавски полк. В Първата балканска война (1912-1913 г.) участва в боевете при Дервишка могила, в овладяването на Одринската крепост при северозападния сектор при с. Возган и в североизточния сектор при вис. Акбунар и Хаджикьой, при атаката на Чаталджанската позиция, при височините източно от с. Кестеник, при селата Калфакьой и Акалан.
18-та стрелкова Балканска дивизия
18-та стрелкова Балканска дивизия e наследник на 4-та пехотна Преславска дивизия. На 6 октомври 1950 г. на дивизията, която все още носи старото си име, е връчено бойно знаме. В указа за това четем: „... като символ на войнска чест, доблест и слава...
18-ти пехотен Етърски полк
Формиран е във Велико Търново от 2-ра и 3-та дружини на 6-ти пехотен Търновски полк. В навечерието на Балканската война за командир на полка е назначен подполковник Константин Антонов. Полкът е дислоциран в село Автаня – четири пехотни дружини и една картечна рота с обща численост 3780 души – 69 офицери, 4 чиновници и 3707 подофицери и войници. На въоръжение в полка са 2965 пушки и карабини и 4 тежки картечници. В обоза на полка са включени 225 каруци (68 обикновени и 157 товарни) и 303 коня.
19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Св. Богородица” в Щип
19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Св. Богородица” в Щип, съобщи за Агенция „Фокус” министър Божидар Димитров. По нареждане на министър Димитров е направена проверка в Централния военен архив в град Велико Търново. „Български офицери и подофицери са били погребани в трите църкви в град Щип по време на Междусъюзническата война и по време на Първата световна война, основно в сраженията за Криволашката укрепена позиция. Прави впечатление, че голяма част от офицерите и подофицерите са българи, по произход от Македония и са воювали в състава на 11-та пехотна Македонска дивизия под командването на генерал Кръстьо Златарев от Охрид.” – заяви министър Божидар Димитров.
19-ти пехотен Шуменски полк
Формиран е през март 1889 г. в гр. Шумен от 2-ра и 3-та дружина на 7-ми пехотен Преславски полк. Тези дружини са наследници на Разградска № 22 и Орханийската № 11 пеши дружини и имат знамена, дарени от княз Александър І на 30 август 1881 г. С тях те участват в Сръбско-българската война. За полково знаме 19-ти пехотен Шуменски полк приема знамето на Разградската № 22 пеша дружина.
2-ра Пионерна дружина
Формирана на 1 януари 1904 г. Към 2-ра пехотна Тракийска дивизия Щаб в гр. Пещера
2-ра Скопска Македоно-Одринска дружина
2-ра Скопска дружина на Македоно-Одринското опълчение е създадена в края на септември 1912 г. в София от доброволци от Скопското, Кривопаланешкото, Кратовското и Кумановското македонски братства. Общата численост на дружината е 1 079 души. Командир на дружината е подпоручик Иван Минков. Дружината е включена в състава на Първа Македоно-Одринска бригада, под командването на подполковник Стефан Николов от Прилеп.
2-ри артилерийски на Н. В. Царица Йоанна полк
През 1884 г. Софийското артилерийско отделение става 1-ви Артилерийски полк, а Шуменският полк става – 2-ри Артилерийски полк. Формиран е на 19 юни 1880 г. в гр. Шумен с Указ № 75 на княз Александър І. В състава му влизат 6 батареи – 1-ва Софийска, 2-ра Видинска, 3-та Търновска, 4-та Русенска, 5-та Плевенска и 6-та Шуменска. За командир на полка е назначен капитан Леонов. Адютант на полка е бъдещият генерал от артилерията Пантелей Ценов.
2-ри въздушен полк
Формира се през юли 1940 г. в Граф Игнатиево от състава на 2-ри орляк. През 1937 г. командирът на орляка, летеца майор Георгиев, приема знамето от Н.В. цар Борис ІІІ. За този миг той сам споделя: ”...целунах знамето, поето от Н.В., изправих се и с трепета на голямото свещенодействие, което върша, го предадох на знаменосеца летец-фелдфебел Иван Тодоров Иванов, който бе коленичил, целуна го и го пое от мен...”
2-ри конен на Н. Ц. В. Мария Луиза полк
С указ № 234 от 20 декември 1883 г. от 1-ва и 3-та сотни и музикантската част се формира Първи конен на Н. В. княз Александър І полк. На 25 декември 1883 г. полкът получава първото си бойно знаме. С него участва в Сръбско-българската война (1885 г.), Балканските (в състава на Първа, а по-късно на Трета армия) и Първата световна война (в състава на Втора армия).
2-ри пехотен Искърски полк
2-ри пехотен Струмски полк е формиран през 1884 г. с щаб в гр. Кюстендил. В състава му влизат Кюстендилска № 2, Самоковска № 4 и Радомирска № 5 пеши дружини. От тях са формирани 4 дружини, всяка от които с по 4 роти. Образувана е и 5-та запасна (резервна) дружина.
20-ти пехотен Добруджански полк
Формиран е на основание указ № 11/1889 г. от 2-ра и 3-та дружини на 8-ми пехотен Приморски полк. От 1897 г. е на гарнизон в Разград, а от 1904 г. е преместен на гарнизон във Велико Търново. В навечерието на Балканската война от 1912-1913 г. за командир на полка е назначен полковник Иван Божков. Полкът е дислоциран в селата Арпач и Хаз Бегли, в състав от 4 пехотни дружини и една картечна рота. Личният състав на полка е 3778 души – 59 офицери, 4 чиновници и 3715 подофицери и войници. Въоръжението на полка е 2932 пушки и карабини и 4 тежки картечници. Обозът включва 257 каруци (67 обикновени и 190 товарни) и 372 коня.
21-ви пехотен Средногорски полк
21-ви пехотен Средногорски полк е формиран в Пловдив през 1889 г. от трета и четвърта дружина на 9-ти пехотен Пловдивски полк. За полково знаме е определено знамето на 3-та дружина, наследник на Татарпазарджишката № 3 пеша дружина. Знамето е връчено от княз Александър І на 17 август 1886 г. От 1892 г. 21-ви пехотен Средногорски полк е дислоциран в Станимака (дн. Асеновград).
22-ри пехотен Тракийски полк
Формиран е на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 10-ти пехотен Родопски полк. От септември 1891 г. е на гарнизон в Татар Пазарджик. Полкът участва в Първата балканска война (1912-1913 г.) в боевете при с. Трабатовище, Берово, източно от Демир Хисар, Булаир.
23-ти пехотен Шипченски полк
Формиран е в Казанлък на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 12-ти пехотен Балкански полк. Полкът участва в Първата балканска война (1912 -1913 г.) в обсадата на Одрин, в боевете при Мусу Бейли, Демиранлий, Баалар, Сарт, Маслака и Солунжирар, Айджиолу, Айваз Баба.
24-ти пехотен Черноморски полк
Формиран е в гр. Бургас на основание указ № 11/1889 г. от 3-та и 4-та дружини на 11-ти пехотен Сливенски полк. Полкът в Първата балканска война (1912-1913 г.) воюва при с. Константиново, с. Ериклер, при Лозенград, с. Пурлия, Соуджак дере и Бунар Хисар, при атаката на Одринската крепост, Кум дере и Мезар тепе, при Чаталджанската позиция, с. Лазаркьой.
25-ти пехотен Драгомански полк
25-ти пехотен Драгомански полк /към 1907 - 1908 г./ Формиран като 1-ви резервен полк на 1 януари 1889 г. Като 25-ти пехотен Драгомански полк е формиран на 1 януари 1904 г.
26-ти пехотен Пернишки полк
Формиран е през 1900 г. в гр. Радомир в състав от четири пехотни и една погранична рота, с наименованието 2-ри пехотен резервен полк. На основание указ № 84/1903 г. се преименува в 26-ти пехотен Пернишки полк.
27-ми пехотен Чепински полк
27-и пехотен Чепински полк е формиран през 1903 г. от състава на 3-ти пехотен резервен полк и се установява на гарнизон в гр. Татар Пазарджик. Влиза в състава на 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
28-ми пехотен Стремски полк
Формиран е в гр. Хасково през 1903 г. от състава на 4-ти пехотен резервен полк. Подчинен е на 2-ра бригада от 2-ра Тракийска дивизия. През 1904 г. полкът е предислоциран в Карлово. От 1904 до 1907 г. маестро Георги Атанасов е първият капелмайстор на военния духов оркестър на полка.
29-ти пехотен Ямболски полк
Формиран е през 1903 г. от състава на 29-ти пехотен резервен полк. Установява се на гарнизон в гр. Ямбол и влиза в състава на 2-ра бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия. Първото си знаме получава в началото на Първата балканска война.
3-та Пионерна дружина
Формирана на 1 януари 1893 г. Към 3-та пехотна Балканска дивизия Щаб в гр. Ямбол
3-та Солунска Македоно-Одринска дружина
3-та Солунска дружина от Македоно-Одринското опълчение е създадена в София в края на септември 1912 г. от доброволци от Солунското, Драмското, Щипското, Кукушкото и Серското македонски братства. Командир на дружината е ротмистър Димитър Думбалаков от село Сухо, Солунско.
3-ти въздушен полк
От създадения през март 1937 г. в гр. Ямбол армейски орляк, през 1940 г. се формира полк. През 1937 г. орлякът получава знаме, прието от командира майор Дреников, който го предава в ръцете на първия му знаменосец – фелдфебел Н. Парталски.
3-ти Артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк
3-ти Артилерийски полк е формиран в Пловдив през 1886 г. През Балканската война 1912 - 1913 г. от 5 до 8 октомври 1912 г. 3–ти Артилерийски полк участва в боевете на 2-ра пехотна Тракийска дивизия при селата Пчеларово, Айдорум и Калафлар. От 16 до 28 октомври 1912 г. полкът участва в боевете в Одринско и около Мехомия, Дервент, Дьовлен, Просечен и Драма.
3-ти конен полк
Формиран е през 1885 г. от конните „стражари” на Софийско, Кюстендилско, Видинско, Ломско, Раховско, Врачанско и Свищовско военно окръжие. Кадърът от офицери и долни чинове се взема от 1-ви конен полк. Скоро е разформиран и кадрите му се връщат в частите, от които са взети.
3-ти пехотен Бдински полк
Формиран е във Видин през 1884 г. от Ломпаланска № 7, Берковска № 9 и Свищовска № 15 пеши дружини с щаб – Видин. Полкът получава знамето на 7-ма Ломпаланска дружина, дарено на 30 август 1881 г.
30-ти пехотен Шейновски полк
Формиран е през 1900 г. в състав от четири пехотни и една погранична рота с наименованието 5-ти пехотен резервен полк. Установява се на гарнизон в гр. Ямбол. На основание указ № 84/1903 г. се преименува в 30-ти пехотен Шейновски полк. Установява се на гарнизон в Търново-Сеймен.
31-ви пехотен Варненски полк
Формиран е във Варна през 1900 г. в състав от 4 пехотни и 1 погранична рота като 7-ми пехотен резервен полк. На основание Указ № 84/1903 г. се преименува в 31-ви пехотен Варненски полк. Установява се на гарнизон в гр. Добрич. Командир на полка по време на Балканските войни (1912-1913 г.) е полковник Марко Марков. Воюва в боевете при Селиолу, Караагач, Чонгора, Лазаркьой, Тарфа, Лозенград, Гечкенли, Петра и Чаталджа.
32-ри пехотен Загорски полк
Формиран е в Елена през 1900 г. в състав от 4 пехотни и 1 погранична рота, като 8-ми пехотен резервен полк. На основание Указ № 84/1903 г. се преименува в 32-ри пехотен Загорски полк. От 1904 г. се установява на гарнизон в Нова Загора.
33-ти пехотен Свищовски полк
Формиран е през 1903 г. от състава на 9-ти пехотен резервен полк. По време на Балканските и Първата световна война носи знамето, предвидено за 5-та опълченска дружина в Руско-турската война (1877-1878 г.).
34-ти пехотен Троянски полк
Формиран е през 1903 г. от състава на 10-ти пехотен резервен полк в гр. Русе. Получава знамето на Силистренска № 24 пеша дружина. Подчинен е на Втора бригада от 5-та пехотна Дунавска дивизия. В Първата балканска война (1912-1913 г.) участва в овладяването на Одрин, при атаката на Чаталджа, воюва при укреплението Каракол Нокта, Сиври Кая, Чатал тепе, при с. Инжес. През Втората балканска война (1913 г.) воюва със сърбите при Дренова глава, хребета Росуля и Балта – Бериловци и с гърците западно от Мехомия (Разлог), където при втората контраатака при Тепси Табия загива знаменосецът фелдфебел Данаил Узунов.
35-ти пехотен Врачански полк
35-ти пехотен Врачански полк е формиран през 1903 г. в Плевен от състава на 11-ти пехотен резервен полк. Първото си знаме получава на 5 октомври 1912 г. при с. Саранени.
36-ти пехотен Козлодуйски полк
Формиран е през 1903 г. от състава на 12-ти пехотен резервен полк в гр. Лом. След като се подчинява на Втора бригада от 6-та пехотна Бдинска дружина, се установява на гарнизон в Оряхово. През Първата балканската война (1912-1913 г.) полкът води боеве в Кавакли, Люлебургас, Тюрк бей, при атаката на Чаталджанската позиция при форта Хамидие, при с. Ярлос.
37-и пехотен Пирински полк
37-ми пехотен Пирински полк е формиран през периода 10 - 16 септември 1912 г. Командният кадър на полка е изведен от офицерския и подофицерския състав на 1-ви пехотен Софийски полк и от 2-ри пехотен Искърски полк. Мобилизацията на полка в състав 4800 души да бъде извършена в гарнизон София.
38- и пехотен Одрински полк
38-ми пехотен Одрински полк е формиран през периода 10 - 16 септември 1912 г. Командният кадър на полка е изведен от офицерския и подофицерския състав на 16-ти пехотен Ловчански полк и от 25-ти пехотен Драгомански полк. Това е причината мобилизацията на полка в състав 4680 души да бъде извършена в два гарнизона – Орхание и в Цариброд.
39-ти пехотен Солунски полк
39-ти пехотен Солунски полк е формиран през периода 9 - 15 септември 1912 г. в град Пловдив. При обявяване Указа за мобилизация на 17 септември 1912 г. част от офицерския състав на 21-ви пехотен Средногорски и на 9-ти пехотен Пловдивски полкове се отделя в нова военна част, която до края на септември 1912 г. извършва мобилизация на запасни офицери, подофицери и войници.
4-та Битолска Македоно-Одринска дружина
4-та Битолска дружина на Македоно-Одринското опълчение е формирана в София до края на септември 1912 г. от доброволци от Битолското, Сярското, Прилепското и Тетовското македонски братства. Командир на дружината е капитан Георги Каназирев.
4-та Пионерна дружина
Формирана като 1-ва Пионерна дружина на 1 януари 1888 г. Преименувана на 4-та Пионерна дружина на 1 януари 1904 г. Към 4-та пехотна Преславска дивизия Щаб в гр. Шумен
4-ти Артилерийски на Н. Ц. В. Цар Фердинанд І полк
4-ти Артилерийски полк е формиран в София през 1886 г. През Балканската война 1912 - 1913 г. 4-ти Артилерийски полк участва в боевете при Еджалия и Гечкенли на 9 октомври 1912 г. На 16, 17 и 18 октомври 1912 г. полкът участва в артилерийските двубои и артилерийската подготовка на сражението при Люле Бургас. На 4 и 5 ноември 1912 г. 4-ти Артилерийски полк участва в атаката на Чаталджа. От 11 до 16 март 1913 г. участва в боевете при Чаталджанската позиция край Арнауткьой.
4-ти конен на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк
В навечерието на Балканската война 4 Конен полк е в състав 789 души, от които 27 офицери, 1 чиновник и 761 подофицери и войници. Обозът на полка включва 39 каруци, от които 36 обикновени и 3 товарни и 528 коня. Щабът на полка с командир подполковник Павел Мачев трите кавалерийски ескадрона са дислоцирани в село Казъ Клисе/ Момина Църква / в Странджа.
4-ти пехотен Плевенски полк
4-ти пехотен Плевенски полк е формиран в гр. Ловеч през октомври 1884 г. В състава му влизат Видинска № 10, Севлиевска № 14 и Ловчанска № 13 пеши дружини. Всички имат формени знамена, дарени от княз Александър І на 30 август 1881 г. в София. В Сръбско-българската война (1885 г.) воюва при Врабча, Трън, Сливница, Пирот и Ниш.
40-ти пехотен Беломорски полк
Формиран е в Татар Пазарджик през септември 1912 г. от състава на 27-ми пехотен Чепински и 28-ми пехотен Стремски полк. Влиза в състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
40-ти стрелкови полк
Полкът е формиран през април 1953 г. и е дислоциран в Ямбол. Знамето му е връчено веднага. От май 1955 г. той се установява в гр. Разград
41-ви пехотен Бургаски полк
Формиран е през септември 1912 г. в Бургас от състава на 24-ти пехотен Черноморски и 11-и пехотен Сливенски полкове. За пръв командир на полка е назначен подполковник Стоян Филипов. В навечерието на Балканската война четирите пехотни дружини и 41 картечна рота са дислоцирани в село Хасан Бегли край българо-турската граница.
44-ти пехотен Тунджански полк
Формиран е през септември 1912 г. във Варна и е включен в състава на Втора бригада на 4-та пехотна Преславска дивизия. За първи командир на полка е назначен подполковник Руси Радков. През септември 1912 г. четирите пехотни дружини на полка и 44 картечна рота са дислоцирани в селата Кадъкьой, сега Бозвелийско, община Провадия, и Могила, община Каспичан.
5-та Одринска Македоно-Одринска дружина
5-та Одринска дружина на Македоно-Одринското опълчение е сформирана в София в края на септември 1912 г. В състава на дружината преобладават доброволци от Одринското, Разложкото, Горноджумайското и Петричкото македонски братства. Командир на дружината при нейното създаване е фелдфебел Радул Канели.
5-ти Артилерийски полк
5-ти Артилерийски полк е формиран с княжески Указ № 40 от 31 март 1889 г. в Шумен. В състава му влизат 2-ра, 4-та, 7-ма и 8-ма батареи и планински взвод от 2-ри Артилерийски полк. За първи командир на полка е назначен майор Ценов. Балканската война 1912 - 1913 г. 5-ти Артилерийски полк участва в боевете срещу турците при Ески-Полос, Петра и Селиолу на 9 и 10 октомври 1912 г. От 15 до 20 октомври 1912 г. воюва при Караагач, Бунар Хисар и Чонгора. На 4 и 5 ноември 1912 г. артилеристите вземат участие в боевете за Чаталджанската позиция.
5-ти въздушен полк
Формира се в Пловдив през 1937 г., като бомбандировъчен орляк. През 1940 се реорганизира в полк. През 1937 г. орлякът получава първото си знаме. От ръцете на царя го приема летеца капитан Иван Ст. Иванов, командир на 1-во бомбардировъчно ято, и го предава на подофицер Иван Н. Шивачев, който става негов пръв знаменосец.
5-ти конен полк
Формиран е през 1898 г. в Добрич. През 1901 г. е разформиран и до 1907 г. съществува като 1-ви кавалерийски дивизион. От 1909 г. се установява на гарнизон в Брезник. В Първата балканска война (1912 - 1913 г.) води боеве в района на Пехчево, Царево село, Кочани, Щип, Струмица и Булаир.
5-ти пехотен Дунавски полк
5-ти пехотен Дунавски полк е формиран в гр. Русе на 12 октомври 1884 г. от Шуменска № 19, Русенска № 23 и Силистренска № 24 пеши дружини. Знамето на 19-та Шуменска пеша дружина става полково.
51-ви пехотен Вардарски полк
51-ви пехотен Вардарски полк е формиран в Хасково през септември 1912 г. и е подчинен на Първа пехотна бригада от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия.
52-ри пехотен Моравски полк
52-ри пехотен Моравски полк е формиран в гр. Стара Загора през септември 1912 г. от състава на 12-ти и 23-ти пехотни полкове. Получава знамето, предназначено за Първа дружина на Българското опълчение в Руско-турската война 1877-1878 г.
53-ти пехотен резервен полк
53-ти пехотен резервен полк е сформиран в Кюстендил на 17 септември 1915 г.в навечерието на влизането на България в Първата световна война. Голяма част от войниците и подофицерите са по произход от западните покрайнини и най-вече от Босилеградско.
54-ти пехотен Битолски полк
54-ти пехотен Битолски полк е формиран през септември 1912 г. от две дружини на 33-ти пехотен Свищовски полк и две дружини на 34-ти пехотен Троянски полк. Подчинен е на 9-та пехотна Плевенска дивизия. Полкът получава знамето на Еленската № 21 пеша дружина. То е дарено от жителите на Еленски окръг през 1880 г. След 30 август 1881 г. знамето е съхранявано в двореца.
58-ми пехотен Опълченски полк
58-ми пехотен Опълченски полк е формиран в навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) в Хасково. Включен е в състава на 11-та пехотна дивизия на Втора армия, под командването на генерал Никола Иванов. В състава на дивизията влизат две бригади: Първа бригада – 55-ти пехотен Охридски полк и 56-ти пехотен Велешки полк, Втора бригада – 57-ми пехотен полк и 58-ми пехотен Опълченски полк.
6-та Охридска Македоно-Одринска дружина
6-та Охридска Македоно-Одринска дружина е организирана и екипирана в София от доброволци от Охридското, Кичевското, Крушевското и Костурското македонски братства. Командир на дружината е подпоручик Константин Мановски. Знаменосец на дружината е опълченецът Алекси Бъчваров.
6-ти Артилерийски полк
6-ти Артилерийски полк е формиран през 1889 г. в град Сливен. Балканската война 1912 - 1913 г. На 9 и 10 октомври 1912 г. 6-ти Артилерийски полк участва в боевете в околностите на Одрин, при селата Ак-Бунар, Мезалък, Провадия и Кайпа. На 4 и 5 ноември 1912 г. полкът участва в боевете при атаката на позицията на Чаталджа в участъка на село Калфа кьой.
6-ти конен полк
Формиран е през 1907 г. в Харманли. В Балканската война (1912-1913 г.) участва в боя при Димотика и гр. Фере, а във Втората балканска война (1913 г.) воюва срещу сърбите в района на Босилеград, Любата, Черни връх, Патарица. В Първата световна война през 1915 г. полкът води боеве при Велес, Прилеп, Соничка глава, Брод, Кичево, Гостивар, Охрид. През 1916 г. воюва на Добруджанския фронт при Ескиче-Кочмар, Канлъ-Чукар, при селата Татладжа и Кара Мурад – Коджали Сарай, след което влиза в подчинение на генерал фон дер Голц и действа в Румъния.
6-ти май. Основанието да се гордеем, макар и в минало време
Славата и честта на България са големи понятия, свързани с върховните усилия на народа ни в борбите за национално обединение и утвърждаване Славата и честта на България намират своите конкретни измерения, чрез обикновената съдба, подвига и героизма на всички тези, които докато умираха, не знаеха, че днес ще ги смятаме за герои, макар и незаслужено забравени. Техните имена няма да ги чуем на вечерните проверки, селата, наречени на тях, в повечето случай отдавна са приели името като даденост, но не помнят съдържанието.
6-ти пехотен Търновски полк
Формиран е през 1884 г. във Велико Търново. За полково знаме е определено знамето на Търновска № 17 пеша дружина. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) полкът участва в боевете срещу сърбите при Нешков връх, Драгоман, Цариброд и Пирот. През септември 1912 г. е. дислоциран в селата Малък Боялък, Голям Боялък, Дерекьой, Оджакьой.
60 пехотен Македонски полк
60 пехотен Македонски полк.
7-ма Кумановска Македоно-Одринска дружина
7-ма Кумановска Македоно-Одринска дружина е организирана и попълнена с доброволци от Кумановско и Кривопаланечко в края на септември 1912 г. в разположението на 13-ти пехотен Рилски полк в Кюстендил. Командир на Кумановската дружина при формирането й е подпоручик Георги Светогорски, загинал по време на Междусъюзническата война в сражението срещу сърбите при Редки буки и Султан тепе. Бойното знаме на дружината е връчено на 4 октомври 1912 г. Изработено е в Лом от Мариета Миланези, съпруга на Итало Миланези – участник в Илинденско-Преображенското въстание. Първоначално е било предназначено за чета в Македония. Първият знаменосец е Димитър Енчев от Лом.
7-ми Артилерийски полк
7-ми Артилерийски полк е формиран през 1889 г. с постоянен гарнизон в Самоков. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни е придаден като част на 7–ма пехотна Рилска дивизия. Балканската война 1912 - 1913 г. На 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 октомври 1912 г. 7-ми Артилерийски полк участва в боевете на 7-ма пехотна Рилска дивизия срещу турците при Царево село, Калиманица и Кочане.
7-ми Конен полк
7 Конен полк е формиран през 1906 г. в град Сливен. В Балканската война полкът участва в охрана и разузнаване в боевете при Селиолу на 9 октомври 1912 г., на 11 октомври в боя при село Кавакли, на 19 октомври в боя при гара Сейдлер. На 24, 25 и 28 октомври 1912 г. 7 Конен полк воюва срещу турците при Чорлу и Родосто. На 6 ноември 1912 г. превзема Малгара, а на 14 и 15 ноември 1912 г. разбива турските части при село Хайдърлъ /Хайдъркьой/.
7-ми пехотен Преславски полк
Формиран е в Шумен през 1884 г. от състава на Врачанска № 8, Орханийска № 11 и Разградска № 22 пеши дружини и приема за полково знамето на Врачанската № 8 пеша дружина. Това знаме дружината получава на 30 август 1881 г. През Сръбско- българската война полкът, под командването на капитан Вичо Диков, взема участие в боевете при Сливница и Пирот.
8-ма Костурска Македоно-Одринска дружина
8-ма Костурска Македоно-Одринска дружина е организирана в София в края на септември 1912 г. от капитан Стоян Величков и подпоручик Христо Трайков. Първоначално личният състав на дружината е набран от доброволците от Варненското Македоно-Одринско братство. Към 8-ма Костурска дружина е зачислен и партизанския отряд на подпоручик Димо Аянов, част от Чета № 3 на подпоручик Михаил Герджиков, действаща в Източна Тракия.
8-ма механизирана бригада – Враца
От 1999 г. 8-ма механизирана бригада – Враца, носи името 8 ма-Бдинска механизирана бригада.
8-ми Артилерийски полк
8-ми Артилерийски полк е формиран през 1889 г. с постоянен гарнизон в Стара Загора. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни е придаден като част на 8–ма пехотна Тунджанска дивизия. Балканската война 1912 - 1913 г. На 9 октомври 1912 г- 8-ми Артилерийски полк води бой с турците при село Коюклий.
8-ми конен полк
Формиран е през 1907 г. в Добрич. В навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) 8-ми конен полк, под командването на подполковник Недко Томов, е дислоциран в селата Умур Факъ (Факия) и Ешеклю (Борисово). Личният състав включва 3 кавалерийски ескадрона, 19 офицери, 442 подофицери и войници и 1 чиновник.
8-ми пехотен Приморски полк
8-ми пехотен Приморски полк е формиран във Варна през 1884 г. от състава на Раховска № 12, Провадийска № 16 и Варненска № 20 пеши дружини. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) участва в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот.
9-та Велешка Македоно-Одринска дружина
9-та Велешка Македоно-Одринска дружина е формирана в началото на октомври 1912 г. в Русе. Командир на дружината е капитан Методи Бойчев. В навечерието на Балканската война, 9-та Велешка дружина получава екипировка и преминава обучение в лагера на 5-ти пехотен Дунавски полк.
9-ти Артилерийски полк
9-ти Артилерийски полк е формиран в края на 1902 г. в град Плевен. Едно от артилерийските отделения е разквартирувано в гарнизон Севлиево през 1903 г. През 1907 г. 9-ти Артилерийски полк е предислоциран изцяло в Севлиево. Балканската война 1912 - 1913 г. От 9 до 31 октомври 1912 г. 9-ти Артилерийски полк участва в боевете за обсаждане и блокиране на Одринската крепост. На 4 и 5 ноември 1912 г. полкът участва в атаката на Чаталджанската позиция.
9-ти конен полк
През 1901 г. един от ескадроните на 5-ти конен полк в Добрич се отделя на самостоятелен гарнизон в Русе. Обособява се отделен кавалерийски дивизион.
9-ти пехотен Пловдивски полк
Формиран на 25 декември 1885 г. Щаб в Пловдив
96-ти мотострелкови полк
96-ти мотострелкови полк е част от 16-та мотострелкова дивизия с щаб в Бургас. В дивизията са включени също 33-ти мотострелкови полк, разположен в Звездец, 37-ми мотострелкови полк, разположен в Царево, 16-ти мотострелкови полк, разположен в Грудово (сега Средец), както и 88-ми дивизион за артилерийска поддръжка, дислоциран в Грудово (Средец).
Le Petit Journal, 1912 г.: Влизането на Българската армия в Мустафапаша
Копие на първа страница от френското илюстровано издание Le Petit Journal през 1912 г. изпрати читател на Агенция "Фокус" за сайта "Българските бойни знамена". Изданието е изобразило влизането на Българската армия в Мустафапаша (дн. Свиленград) по време на Първата Балканска война през 1912 г.
VIII Стоиловски революционен участък
При подготовката на въстанието, избухнало през август 1903 г., участъковият войвода Дико Джелебов възлага на войводата на Смъртната дружина в с. Заберново Петър Горов да организира ушиването на знаме за VIII Стоиловски революционен участък (селата Стоилово, Заберново и Калово, Малкотърновско). Заедно с Юрдан Георгиев, секретар на четата, ушиват знамето, на което изписват със златен варак четиристишието на Ботевото стихотворение “Хаджи Димитър”: “Тоз, който падне в бой за свобода...”, над него – “Свобода или смърт”, а под него – “1903 г., с. Заберново”.
Австрийският император Карл е посещавал Кюстендил през 1918 г., разказва албумът на генерал Никола Жеков
Австрийският император Карл І Франц Йозеф (1916 - 1918 г.) е посетил Кюстендил през 1918 г, разказва личният албум на главнокомандващия Действащата армия генерал Никола Жеков, който се намира в Агенция “Фокус”.
Айтоски партизански отряд
Айтоският партизански отряд от доброволци в защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, се формира заедно със Сливенския и Ямболския доброволчески отряди, между 10 и 15 септември 1885 г. Доброволците от Айтос, Сливен и Ямбол са организирани от Димитър Куртев – секретар на Окръжния съд в Сливен. Доброволците, от 30 до 40 души, се „явяват със собствени коне, собствено облекло, снаряжение и въоръжение.” На 15 септември Айтоския партизански отряд преминава през Ямбол на път за Татар Кьой на границата с Турция. По пътя отряда се увеличава до 80 души. В района на Казъл Агач (Елхово), партизанския отряд организира населението от пограничните села за защита на границата от Вакъв до Факия.
Албена Дренска: Търсим информация за гроба на полк. Никола Дренски, командир на 55-ти пехотен Охридски полк
Албена Дренска, внучка на полковник Никола Дренски, командир на 55-ти пехотен Охридски полк, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-жо Дренска, Вие сте внучка на полк. Никола Дренски, командир на 55-ти пехотен Охридски полк; колко деца е имал той? Албена Дренска: Аз съм внучка на полк. Никола Дренски, дъщеря на един от синовете му – Христо Дренски. Той е имал двама сина – Христо и Любомир. Баща ми Христо също е завършил Военното училище и е бил летец. Фамилията е на инженери, висши военни, духовници. Дядо ми е роден 1898 година, бил е средното дете – имал е още две сестри. Полк. Никола Дренски е родом от Дупница, там са родени и баща ми и чичо ми. Майка му е била от София. В София на ул. „Черковна” сме имали къща, от неговата майка, и кооперацията, която се построява на това място, дядо ми никога не я е видял. Тя се построява тук, когато той е вече в Охрид – края на 1942 г.
Албум Люлински випуск - 1930 - 1933 година
Албум Люлински випуск 1930 - 1933 година. Албумът е предоставен от инж. Никола Станимиров, внук на ген. Никола Станимиров.
Албум Люлински випуск - 1930 - 1933 година (продължение)
Албум Люлински випуск 1930 - 1933 година. Военно на Негово Величество Училище. Албумът е предоставен от инж. Никола Станимиров, внук на ген. Никола Станимиров.
Албум Люлински випуск - 1930 - 1933 година (продължение)
Албум Люлински випуск на Военното на Негово Величество училище. 1930 - 1933 година. Албумът е предоставен от инж. Никола Станимиров, внук на ген. Никола Станимиров.
Албум Люлински випуск 1930 - 1933 година
Албум Люлински випуск 1930 - 1933 година. Албумът е предоставен от инж. Никола Станимиров, внук на ген. Никола Станимиров.
Албумът на Владимир Сис: Български комити
Уникални снимки от личния албум на чешкия журналист, фоторепортер и общественик Владимир Сис получи Агенция “Фокус”. Част от снимките разказват за живота на българската емиграция от Македония, ентусиазма от мобилизацията през септември 1912 г., комитските чети и борбата за свободата на българите от поробена Македония.
Алпийска рота град Смолян и погребение на летеца Атанас Узунов, загинал при учебен полет през 1934 г. - снимки от читател
Две архивни снимки изпрати читателят на сайта "Българските бойни знамена" - Огнян Данчев. Едната е Алпийска рота град Смолян. Другата - погребение на летеца Атанас Узунов от Смолян, загинал при учебен полет през 1934 година. Той е служил в Казанлък. Автор на снимката е Тодор Данчев.
Ангел Джонев: Крал Карл І в Кюстендил е най-значимата държавна визита в града по време на войните
Н.с. д-р Ангел Джонев – историк в Регионален исторически музей – Кюстендил, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Какъв е споменът за посещението на австрийския император Карл І в Кюстендил – кога е било и как е преминало? Ангел Джонев: Кюстендил през Първата световна война е българската столица на войната поради обстоятелството, че тук е разположен Щабът на Действащата армия. Още през октомври 1915 година щабните офицери са прехвърляни в града и понеже основният фронт става Македонският или Южният фронт, градът запазва тези функции до събитията от края на септември 1918 година, когато Щабът е разбит от въстаналите войници и престава да съществува.
Английски военнопленник. Първа световна война
Английски военнопленник. Първа световна война
Английски и френски военнопленнници през Първата световна война
Английски и френски военнопленнници през Първата световна война.
Античният град Филипи, близо до Кавала, 1941 г.
Античният град Филипи, близо до Кавала (дн. Гърция). Снимка на български военнослужещ в Кавала, 1941 година. Из семейните снимки на Наско Абанозов.
Априлско въстание 1876 г.
Присъствието на православен кръст на въстаническите знамена също има своя традиция. В спомените си, оцелели въстаници разказват, че преди залавянето си през 1872 г. апостола на свободата Васил Левски поръчал на Мария, дъщерята на Ганьо Маджарски от Карлово да ушие две бойни знамена. Девойката се заловила за работа, но след обесването на Левски знамената останали недовършени. По време на пряката подготовка на въстанието в Панагюрски революционен окръг, апостолите Бенковски и Волов узнали за готовите знамена и взели едното, което било избродирано изцяло по идея на Апостола. В действителност това е знамето, с което е обявено Априлското въстание. Тъй като бунтът избухва по-рано от предварително планираната дата, заради предателство, байракът, който Райна Княгина шие, е все още недовършен. Тогава „Панайот Волов прикрепя карловския пряпорец на един неокастрен прът и развявайки го, обявява въстанието.”
Априлско въстание – знамена №3 и № 8
Знаме № 3 от Априлското въстание е едно от знамената на въстаническите чети в Четвърти Панагюрски революционен окръг. Предполага се, че знамето е рисувано от самоукия художник Зографов. Знамето е зелено на цвят с изрисувани короновани лъвове, стъпили върху турско знаме. Бойният път на Знаме № 3 най-вероятно е свързан с Хвърковатата чета на Георги Бенковски, която води сражения с редовна турска войска. Изображенията на лъва върху почти всички знамена на въстаниците от Панагюрище, Клисура, Копривщица, Дряново, Батак и други населени места, участвали във въстанието, доказва, че утвърждаването на лъва като национален символ окончателно се възприема по време на Априлското въстание от 1876 г. Знамена с разярения лъв и заветните думи “Свобода или смърт” се шият във всички селища, центрове на въстанието в четирите революционни окръга, на които е разделена територията на България – Търновски, Врачански, Сливенски и Пловдивски (Панагюрски) революционни окръзи. Изработването на въстаническите знамена, бродирането, изрисуването и декорирането им с лъвските знаци се възлагат на местни зографи или учителки, които умеят да бродират. В преобладаващата си част са от зелен плат и върху тях се рисува или бродира коронован лъв в хералдическа поза, тъпчещ турския полумесец. Същите знаци се появяват и върху останалите атрибути от въстаническата униформа – кокарди на калпаците, копчета на униформите. Знаците имат най-често елипсовидна форма, а надписът около изправения лъв отново е “Свобода или смърт”. Имена на славата: Мечка, Поибрене, Баня, Мухово, Церово, Белово, Панагюрище...
Архивна пощенска картичка
Архивна пощенска картичка
Архивна пощенска картичка
Архивна пощенска картичка
Архивна пощенска картичка. Унгария 1945 г.
Архивна пощенска картичка. Унгария 1945 г. Изпраща Росен Павлов от Добрич.
Архивна снимка "София празнува превземането на Одрин", 1913 г. изпрати читател
Архивна снимка "София празнува превземането на Одрин" изпрати читател. Снимката е от френското издание "Илюстрасионал", 2 април 1913 година.
Архивна снимка - Балкански войни. Турски военнопленници
Архивна снимка - Балкански войни. Турски военнопленници.
Архивна снимка на Симеон ІІ и Мария Луиза изпрати читател
Архивна снимка на Симеон ІІ и на Мария Луиза изпрати читател на Агенция "Фокус" за сайта "Българските бойни знамена". В духа на армейските традиции, в края на XIX и началото на ХХ век във войската на Българското Княжество (1879 - 1908 г.) и Царство (1908 - 1946 г.) се оформят така наречените шефски полкове. Раждането на Симеон, Княз Търновски, на 16 юни 1937 г. е ознаменувано с вписването му в редовете на войската с чин подпоручик в списъците на 6-и пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк и провъзгласяването му за почетен шеф на 19-и пехотен Шуменски полк, 1-ви армейски артилерийски полк и 3-и конен полк. Княгиня Мария Луиза е шеф на 8-и пехотен на Н.Ц.В. полк.
Архивна снимка на царица Елеонора, шеф на 24-ти пехотен Черноморски полк, изпрати читател
Архивна снимка на царица Елеонора, съпруга на цар Фердинанд, изпрати читател за сайта "Българските бойни знамена. Бракът между Елеонора и Фердинанд е сключен на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия. Тя получава титлата княгиня на българите, а след провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1912 г. - царица на българите. Царица Елеонора е назначена за шеф на 24-ти пехотен Черноморски полк с Височайша заповед № 327 от 9 август 1912 г. Оттогава полкът носи името 24-ти пехотен Черноморски на Н. В. царица Елеонора полк.
Архивна снимка от Люлебургас, 20 октомври 1912 година изпрати читател
Архивна снимка от Люлебургас, 20 октомври 1912 година изпрати читател. Снимката показва превземането на Люлебургас от българската армия през Балканската война, 1912 г. По време на войната Люлебургас се намира в югозападната част на района на провеждане на Люлебургас-Бунархисарската операция. Това е най-кръвопролитното сражение за цялата война.
Архивна снимка от фронта. Изпраща Захари Георгиев от Пловдив
Архивна снимка от фронта. Изпраща Захари Георгиев от Пловдив.
Архивна фотография от времето на войните
Архивна фотография от времето на войните изпрати Захари Георгиев от Пловдив. Датата на гърба на снимката е 4 март 1918 г.
Архивни картички и снимки от Анани Константинов
Атаката на 13-ти Рилски полк при Булаир. Архивна картичка - атаката на Одрин, лице и гръб Снимки Анани Константинов, Кюстендил
Архивни снимки на Милуш Вълчев Дюкенджиев от Втората световна война и история на тракийски бежанци изпрати читател
Снимки от Втората световна война на дядо си - Милуш Вълчев Дюкенджиев изпрати читателката на Агенция "Фокус" Кичка Михайлова Димитрова за сайта "Българските бойни знамена". "Той е бил обикновен войник, но аз се гордея с него", пише тя. Милуш Вълчев Дюкенджиев е роден на 21. 07. 1908 г. в село Чадърли, околия Гюмюрджина. Починал на 05. 01. 1991 г. в град Хасково. Родителите му Вълчо и Ирина Дюкенджиеви са имали трима сина и една дъщеря.
Архивни снимки на Осми пехотен Приморски полк от 1941 година изпрати читател
Архивни снимки на Осми пехотен Приморски полк от 1941 година изпрати читателят Валентин Вичев за сайта "Българските бойни знамена". Снимките са от архива на баща му - Петър Вичев Тонев, служил в полка. "Петър Вичев Тонев е роден на 01. 03. 1915 г. Завършва Стопанска академия - Варна. Постъпва в ШЗО. До края на 1941 г. служи като командир на тежкокартечен взвод в 8-ми пехотен полк Варна. През лятото на 1941 г. полкът е дислоциран на Голям Дервент - турската граница. През 1942 г. е демобилизиран. През есента на 1943 г. е призован в 64 пехотен полк в състава на българския окупационния
Архивни снимки на подпоручик Петър Тонев от 1941 година изпрати читател
Архивни снимки на подпоручик Петър Тонев от 1941 година изпрати читателят Валентин Вичев за сайта "Българските бойни знамена". Снимките са от архива на баща му - Петър Вичев Тонев, служил в полка.
Архивни снимки на полк. инж. Никола Рухчев
Полк. инж. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество Училище (ВНВУ), ШЗО и родолюбиво запасно войнство и гражданство, е възпитаник на 65 "боен" Дравски випуск. За интернет изданието "Българските бойни знамена. За честта и славата на България" той бе любезен да предостави свои архивни снимки от годините, прекарани във ВНВУ, бомбардировките над София (1944 г.), времето, прекарано на фронта в Унгария през Втората световна война (1945 г.) и др.
Архивни снимки от Петрич 1921 - 1923 г. и Битоля 1941 - 1942 г. изпрати читателят Георги Литов
Архивни снимки на Иван Литов от село Беглеж, Плевенско, изпрати за сайта www.boiniznamena.com синът му - Георги Литов. Баща му - Иван Литов е роден на 28 септември 1903 г. в село Беглеж, Плевенско. Остава без баща от шестмесечна възраст. Има 12 братя и сестри. За да се спаси от немотията, отива доброволец в Плевен. Там служи две години. Три години е бил граничар в Петрич - от 1921 - 1923 година. През 1941 - 1942 г. е бил запас в Битоля. Умира на 88-годишна възраст. Снимките са от службата му в Петрич, Скопие и Битоля.
Архивни фотографии и снимки, изпратени от Росен Петков, читател
Архивни фотографии и снимки, изпратени от Росен Петков, читател.
Асен Цакманов: Героите на 26-и пехотен Пернишки полк ще бъдат почетени с паметник
Асен Цакманов, член на Инициативен комитет за популяризиране дейността на 26-и пехотен Пернишки полк, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Цакманов, 19 души от Перник сте създали Инициативен комитет за популяризиране на дейността на 26-и пехотен Пернишки полк. Откъде възникна идеята? Асен Цакманов: Идеята се зароди още преди година. Работил съм в Държавен архив и съм се интересувал доста от историята на нашия регион.
Атанас Илев: Вместо с изстрели и пушки, в Балчик ни посрещнаха с цветя и химна „О, Добруджански край”
Атанас Илев, участник в десанта за влизането по море в Южна Добруджа през септември 1940 г. в интервю за предаването „За честта и славата на България” на Радио Фокус Водещ: Добър ден на г-н Илев. Атанас Илев: Добър ден. Водещ: През 1940 година през септември Вие сте били във Военноморското училище във Варна. По време на десанта на войските в Южна Добруджа. Какво си спомняте от онези години?
Безотечественици
Почти 100 години след Балканските войни /1912 - 1913 г./ и Първата световна война /1915 - 1918 г./ гробовете на българските герои тънат в пущинаци и забрава в Македония Красимир УЗУНОВ Всяка години в първата събота на ноември православна България се прекланя пред паметта на загиналите мъже на България Тогава е Архангелска задушница или наричана от народа по-скоро Мъжка задушница. Помен за душите на българските офицери и войници, загинали по фронтовете, разпънали на кръст полуострова.
Берковско окръжие 1878г .
Знамето е предназначено за първия войнишки набор от Берковица през 1878 г. – все още българската армия няма формени знамена и градовете изработват за своите войници специални знамена.
Божидар Димитров посети британските военни гробища в Солун
Министърът без портфейл Божидар Димитров, заедно с генералния консул на Република България Лъчезар Иванов, посетиха в град Солун три британски военни гробища, останали от времето на Първата световна война. Това съобщиха от правителствената информационна служба. Около 240 български войници са погребани в английските военни гробища. Имената им, частта, в която са служили и датата на смъртта им са изписани на български език.
Божидар Димитров ще подари екземпляр от албума за българските бойни знамена на Военно-историческия музей във Виена
Министърът за българите зад граница Божидар Димитров ще подари екземпляр от албума „Българските бойни знамена. За честта и славата на България” на Военно-историческия музей във Виена.
Божидар Димитров: Възстановена е Фердинандова чешма
Възстановена е полусрутената Фердинандова чешма – това съобщи за Агенция “Фокус” Божидар Димитров, министър без портфейл. Фердинандовата чешма е един от знаковите български военни паметници в Македония, които общо са на брой около 500. Повечето от другите са военни гробища, с кръстове, или паметници тип обелиск.
Бойно разписание на 11-та пехотна Македонска дивизия /към 1 октомври 1915 г./
Бойно разписание на 11-та пехотна Македонска дивизия /към 1 октомври 1915 г./ Щаб на дивизията Командир на дивизията: Полковник Кръстьо Златарев Началник-щаб: От Генералния щаб, Подполковник Петър Дървингов Дивизионен инженер и командир на 11-та Пионерна дружина: Военен инженер Подполковник Константин Йотов Дивизионен лекар: Санитарен майор д-р Петър Кушев
Борис Дрангов и офицери от 63 пехотен Македонски полк
Борис Дрангов и офицери от 63 пехотен Македонски полк, ХІ пехотна Македонска дивизия. Снимката е от сайта www.lostbulgaia.com.
Българската армия на позиции край Дойранското езеро през Първата световна война
Българската армия на позиции край Дойранското езеро през Първата световна война. Архивната фотография е от семейните снимки на Наско Абанозов. През Първата световна война край Дойран са разположени позициите на 9-а пехотна Плевенска дивизия с командващ ген. Владимир Вазов.
Българската кавалерия през 1892 г. Личен състав
Генерали - Полковници - Подполковници - 18 Майори - 1
Българската кавалерия през 1895 г. Личен състав
Генерали - 1 Полковници - 5 Подполковници - 14 Майори - 10
Българската конница 1912 - 1913 г.
Конната дивизия е формирана с Указ № 176/1891 г. в състав от четири конни полка. През септември 1912 г. нейният състав включва: 1-ви, 2-ри, 4-и, 7-и, 8-и и 10-и конни полкове. В навечерието на Балканската война, през септември 1912 г. и е включена в състава на Първа армия, заедно с 1-ва, 6-а, 7-а, 10-а пехотни дивизии, армейски части без опълчение и допълващи части.
Българската пехота през 1892 г. Личен състав
Българската пехота през 1892 г. Личен състав Генерали - Полковници - Подполковници - 79
Българската пехота през 1895 г. Личен състав
Българската пехота през 1895 г. Личен състав Генерали - 6 Полковници - 35 Подполковници - 55
Български военачалници – генерали и офицери, загинали при атентата в църквата „Св. Неделя” на 16 април 1925 г. (Архив)
При атентата в църквата „Св. Неделя”, организиран и извършен от леви терористи на 16 април 1925 г., загива част от елита на Българската армия, изнесъл войните от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г.
Български войници на Траяновия вал в Добруджа. Личен албум на полк. Борис Дрангов
Български войници на Траяновия вал в Добруджа. Личен албум на полк. Борис Дрангов, предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Български войници при Градско - снимка от личния албум на полк. Борис Дрангов
Български войници при Градско - снимка от личния албум на полк. Борис Дрангов. Албумът е предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Български доброволци в Кримската война (1853-1856 г.)
Знамето на българските доброволци в Кримската война (1853-1856 г.) е изработено от двоен копринен червен плат. На лицето е избродиран изправен коронован лъв, държащ кръст с надпис: „Съ нами богъ дерзайте братиа за вър: и отечес: “Крес: хранит: вс: правосл: знам: СТГ: Георгиe.”. На гърба е изобразен Свети Великомъченик Георги на кон, убиващ змея. “Да живей нашъ покров: в: императ: Николай, II: 1 е Болгар: зн. 1854 Iан. I й” “С: Г.” Изображенията са бродирани с коприна и сърма. На дръжката е изписано „Първо българско знаме”.
Български железопътни войски, 1917 г.
Български железопътни войски, 1917 г.
Български офицери с пленен индианец. Архивна снимка от Първата световна война
Български офицери с пленен индианец. Архивна снимка от Първата световна война.
Българските бойни знамена и народното будителство - "Час по България", телевизия Скат
Българските бойни знамена и народното будителство - "Час по България", телевизия Скат, водещ Пламен Павлов, гост Красимир Узунов, президент на Агенция "Фокус"
Българският Великден
107 години Илинденско-Преображенско въстание Илинден, майко, Илинден За българите - Великден ... Преди 107 години Свети Илия разпрегна конете си и над многострадалната ни земя се понесе тътенът на едно въстание, събрало в юмрук Македония и Одринско, духът на една идея, стремежът към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост. И стана чудото - робът се бореше за свободата си, свободният – за съвършенство. Офицерите станаха войводи, поетите – четници, простите селяни – комити.
В двора на църквата „Св. Георги” в Струга са заличени гробовете на 15 български офицери и войници
В двора на църквата „Св. Георги” в Струга са погребани 14 военнослужещи от 23-ти пехотен Шипченски полк, както и командира на картечната рота на 19-ти пехотен Шуменски полк капитан Бърдаров. Войниците от 23-ти пехотен Шипченски полк загиват в тридневните сражения по преминаването на река Черни Дрин и освобождаването на Струга на 29 ноември 1915 г.
В двора на щипската църква „Свети Спас” са погребани 5 офицери от 23-ти пехотен Шипченски полк, загинали на 17 юни 1913 г.
В двора на щипската църква „Св. Спас” са били погребани 5 офицери от 23-ти пехотен Шипченски полк, загинали в сражение със сърбите на 17 юни 1913 г. Имената на офицерите са както следва:
В Перник е основан Инициативен комитет за популяризиране дейността на 26-ти пехотен Пернишки полк
В Перник 19 родолюбиви българи основаха Инициативен комитет за популяризиране сред обществеността дейността на 26-ти пехотен Пернишки полк, съобщи за Агенция “Фокус” Асен Цакманов, член на комитета.
В. "Родина", Скопие, 27 май 1918 г. Публикация за годишнината от смъртта на полк. Борис Дрангов
Уникална публикация от в. "Родина", Скопие от 1918 година, пристигна специално за сайта "Българските бойни знамена. За честта и славата на България". Тя е изпратена от читателя на Агенция “Фокус” г-н Апостоловски от Скопие. Материалът е от 27 май 1918 година и е по повод една година от смъртта на полк. Борис Дрангов на Завоя на река Черна (26 май 1917 г.). "Фокус" благодари на читателите за изпратените материали.
В. "Родина", Скопие, 28 май 1917 г. - публикация за смъртта на полк. Борис Дрангов
Г-н Апостоловски от Скопие, читател на Агенция "Фокус", изпрати на редакционната поща на агенцията публикация от в. "Родина", Скопие, от 28 май 1917 година. Материалът е посветен на смъртта на полк. Борис Дрангов на Завоя на Река Черна на 26 май с.г. На първа страница на вестника, освен статията за полк. Борис Дрангов, е публикуван и бюлетин от действащия фронт.
Великотърновска чета 1885 г. „Раковски и Левски”
На 16 ноември 1885 г., 13 дни след началото на войната и след успешните военни действия на позициите при Сливница, търновският окръжен управител телеграфира на военния министър, че във Велико Търново се формира нова доброволческа чета, наречена „Раковски и Левски”. Според доклада на окръжния управител, четата се състои от 400 души, от които 100 конници. Повечето са стари опълченци. В списъците има и четирима народни представители. Четата „Раковски и Левски” била готова да тръгне „до 4 деня”, но нямала оръжие. Окръжният управител пита откъде ще се получат оръжие и боеприпаси и накъде да тръгнат доброволците.
Велинград. Кв. Чепинци. Паметник на загиналите във войните
Паметник на загиналите във войните, който се намира във велинградския квартал Чепинци, изпрати читателят Иван Стойков. В основата на паметника има надпис: А. Дудуловъ. Вероятно е дело на Атанас Дудолов – „На падналите във войните", 1934, предполага читателят.
Владая 1912 г. Личен албум на полк. Борис Дрангов
Владая 1912 г. Снимката е от личния албум на полк. Борис Дрангов. Албумът е любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Владая 1912 г. Личен албум на полк. Борис Дрангов
Владая 1912 г. Личен албум на полк. Борис Дрангов. Албумът е любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Военен плик от Царство България
Снимки на военен плик, лице и гръб, от Царство България изпрати читателят на Агенция "Фокус" Росен Петков от Велико Търново. Лицето и гърбът на плика показват видовете войски - пехота, артилерия, кавалерия, флота, инженерни части, поставени са пощенски марки на Царство България и пощенски печат Царски маневри - Бърза дивизия.
Военно на Негово Величество Училище
Историята на Военното на Негово Величество училище започва на 6 септември 1878 г., с първата издадена заповед на началника му – капитан Н. Флейшер. Първоначално е в Пловдив, а на 26 ноември 1878 г. тържествено е открито в София. В знак на особено благоволение първият български княз Александър І, на 30 август (именния ден на княза) 1880 г. приема шефство над училището и към пагоните на юнкерите се добавя корона.
Военноморско знаме
Държавният военноморски флаг на България от 1879 г. представлява националното знаме, в чийто горен ляв ъгъл е пришит червен квадратен плат, заемащ с височината си широчината на цялото бяло поле и 1/2 от широчината на зеленото поле. В червения квадрат е изобразен обърнат към флагщока изправен коронован златен лъв. (според чл. 23 от Търновската Конституция). Кърмовият флаг на боен кораб или спомагателен плавателен съд е символ на военната чест. Едновременно с това служи за отличителен знак за държавната принадлежност на кораба.
Военноморско на Н. В. училище
Морското училище е създадено през 1881 г. в гр. Русе за обучение на машинисти и огняри. През 1900 г. се прехвърля във Варна. През 1904 г. се преименува в “Машинно училище към Флота” със статут на средно техническо училище. Първият офицерски випуск излиза през 1917 г., а през 1919 г. започва обучението на корабоводители (щурмани). През 1942 г. Морското училище получава статут на висше морско училище и получава името “Военно-морско на Негово Величество училище”.
Войници от 31-ви пехотен Варненски полк. Силистра - 1908 г.
Силистра 1908 година. Войници от 31-ви пехотен Варненски полк. Снимката изпраща читателят Валентин Киров. "По-ниският е мой сродник, загинал на 17 октомври 1912 година при р. Караагач", пише читателят.
Войнишките паметници в село Шилковци и село Патреш, Великотърновско. Изпраща Александър Маринов
Александър Маринов от името на Клуба на историка във Великотърновския университет "Проф. д.и.н. Йордан Андреев" изпрати снимки на войнишкия паметник в село Шилковци, община Елена, област Велико Търново и в село Патреш, Община Павликени. Село Шилковци се намира на брега на язовир Йовковци. Паметникът е в двора на старата селска църква, която днес е изключително западнала, с избуяли навсякъде бурени.
Войнишко хоро на мегдана в Смолян, 21 пехотен Средногорски полк, гилза от Дойран...
Редник Райчо Данчев Палагачев - артелчик от 37 пeхотен Пирински полк, роден 1896 г. в гр. Смолян (до 1927 г. Пашмаклъ), участник в Първата световна война 1914 - 1918 г., ранен при Дойран от картечен откос. Гр. Смолян (Пашмаклъ до 1927 г.). Старата бивша турска казарма и конак на Салих ага, след 1913 г. казарма на 21 пехотен Средногорски полк. На същото място е построена и новата казарма през 1930 г.
Връх Каймакчалан 94 години по-късно
Защото Каймакчалан е свято място за нас Част от музея на открито на Първата световна война е връх Каймакчалан с позициите и следите от Македонския фронт от 1916 година. Посети го група от 12 българи, предимно от секцията по Военна история във Военна академия „Г. С. Раковски” през септември 2010 г., когато се навършиха 94 години от сраженията в тази част на фронта.
ВСИЧКО Е ПРЕКРАСНО И МНОГО РОДОЛЮБИВО.
Благодаря Ви за този прекрасен сайт. Очаквах го с нетърпение. Надявам се ще го допълвате и историите, които читателите Ви изпратят ще намерят място в него. ВСИЧКО Е ПРЕКРАСНО И МНОГО РОДОЛЮБИВО.Още един път Ви благодаря за този толкова ценна информация. Бъдете живи и здрави!
Втора пехотна Тракийска дивизия
Втора пехотна Тракийска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г. Втора пехотна Тракийска дивизия преди и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г.
Възпоменателно знаме за освобождението на Плевен, Знаме на Плевенска №16 пеша дружина
Знамето е изработено по повод освобождението на град Плевен на 10 декември (по стар стил 28 ноември) 1877 г. Победата на руските войски при Плевен е втората голяма битка, която изиграва важно значение за победоносния край на Руско- турската война.
Ген. Владимир Вазов
Роден на 14 май 1868 г. в гр. Сопот. На 1 март 1917 г. е назначен за командир на 9-та пехотна Плевенска дивизия. Генерал Вазов ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. През 1926 г. е избран за кмет на София.
Ген. Никола Станимиров
Ген. Никола Станимиров. Снимката е предоставена от внука му - инж. Никола Станимиров.
Ген.-майор Петър Марков, командир на Лейб-Гвардейски конен полк, и Цар Фердинанд, шеф на полка
Читателят Димитър Даскалов от София ни изпрати снимки на генерал-майор Петър Марков, командир на Лейб-Гвардейския конен полк и на Цар Фердинанд, шеф на полка, в униформа на гвардейски офицер.
Генерал Вичо Диков
Роден през 1861 г. в с. Бейдауд, Тулчанско, командир на 7-ми пехотен Преславски полк през Сръбско-Българската война, началник на Щаба на армията през 1907 г., командващ на 4-та армия през Втората балканска война
Генерал Георги Тановски. Неговият идеал беше отечеството
ГЕНЕРАЛ ГЕОРГИ ТАНОВСКИ – НЕПРЕХОДЕН ПРИМЕР ЗА БЕЗЗАВЕТНО И ЖЕРТВОГОТОВНО СЛУЖЕНЕ НА БЪЛГАРИЯ (материалът и снимките са предоставени на Агенция "Фокус" от Владимир ген. Георги Тановски) Житейският път на генерал Георги Тановски е пример за жертвоготовността, с която няколко поколения в следосвобожденска България изнесоха на плещите си епопеята на войните за национално обединение от 1912 – 1918 г. Българската войска беше естествената среда, където много българи в края на ХIХ и началото на ХХ век намериха поле за реализация на мечтите си за беззаветно служене на националния идеал, завещан от Възраждането – обединението на българите на Балканския полуостров в единна държава. Народните надежди за изпълнението на тази историческа мисия, коя то времето вмени в дълг на тогавашните поколения се възлагаха на младата българска армия, събрала вече възторга и славата в победоносната Сръбско-българска война от 1885 г.
Генерал Данаил Николаев
Генерал Данаил Николаев е роден в Болград, Бесарабия, през 1852 г. През 1875 г. завършва военно училище в Одеса. Взема участие в Сръбско-турската война 1876 г. През Руско-турската освободителна война (1877-1878) като командир на рота в Българското опълчение се отличава в боевете при Шипка-Шейново. На 6 септември 1885 г. при обявяване на Съединението ръководи войските в Пловдив. Един от малцината удостоени със званието генерал от пехотата.
Генерал Никола Жеков
Роден в Сливен на 25 декември 1864 г. Умира във Фюсен, Германия, на 1 ноември 1949 г. Никола Жеков е роден в Сливен на 25 декември 1864 г. в бедно семейство.Лишения и немотия съпътстват изцяло детството му. Едва десетгодишно дете, той носи прана на въстаници, укрили се в планината през 1876 г. Друг от детските му спомени се свързва с белия кон на генерал Скобелев, пристигнал в града по организацията на южнорумелийската милиция след края на Освободителната война. Детето, което гали коня на генерала на площада в Сливен, е бъдещият командващ на Българската армия.
Генерал-лейтенант Александър Протогеров
Генерал-лейтенант Александър Протогеров Роден на 28 февруари 1867 г. в град Охрид. Убит на 7 срещу 8 юли 1928 г. в София. Александър Протогеров е роден през 1867 г. в град Охрид. През 1888 г. завършва Военното училище в София.
Генерал-лейтенант Кръстю Златарев
Генерал-лейтенант Кръстю Златарев. Роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище в София. Произведен е в чин подпоручик на 30 август 1884 г. и постъпва на служба в 13-ти пехотен Рилски полк с гарнизон в Кюстендил.
Генерал-майор Григор Петров Кюркчиев
Генерал-майор Григор Петров Кюркчиев Роден на 24 октомври 1865 г. в град Прилеп. Загинал на 16 април 1925 г. при атентата в църквата „Св. Неделя” в София
Генерал-майор Стефан Тошев. Началник на 1-ва пехотна Софийска дивизия през Балканската война
1-а пехотна Софийска дивизия Началник на дивизията: Генерал-майор Стефан Тошев Щаб: София Началник-щаб: подполковник Иван Луков 1-ва пехотна Софийска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г.
Георги Андонов Чолаков, от с. Боймице, Гевгелийско, участник в Първата световна война
Читателят на Агенция “Фокус” Иван Жерков изпрати снимка на своя дядо – участник в Първата световна война. „Снимката е на дядо ми Георги Андонов Чолаков, от с. Боймице, Гевгелийско, Македония. Завършил Солунската мъжка гимназия. Участник в Първата световна война. Концлагерист на гръцки остров. Преселил се в България през 1918 г. Роден през 1890 г., починал през 1961 г. в Нова Загора”, пише в писмото.
Георги Узунов, капитан от Балканската война
Снимката, която ви пращам, е в голяма дървена рамка. Размерите на снимката са приблизително 60 см на 80 см.Доколкото ми е известно, човекът от снимката се казва Георги Узунов и е бил капитан от Балканската война, той ми се пада пра-пра дядо.
Героите на 14-ти пехотен Македонски полк 1915-1916 г.
Тайнственият взвод на Висок камък Посветено на храбрия 14-ти пехотен Македонски полк Шът! Тихо! Смирено! Че тук е земята Що видяла толкоз борби!
Глава на войник. Владимир Димитров - Майстора
Глава на войник. Владимир Димитров - Майстора. ОХГ Кюстендил. Изпраща Петър Паунов, кмет на Кюстендил
Главнокомандващи Българската армия от края на ХІХ в.
Княз Александър І Александър Йозеф фон Батенберг е роден във Верона на 5 април 1857 г. Син е на принц Александър фон Хесен-Дармщат и Юлия Хауке, графиня Фон Батенберг. Получава предимно военно образование в Дармщат, Потсдам, Каселската гимназия, Шнепфентал, кадетското училище в Дрезден. Служи във Втори великохерцогски хесенски лейб-драгунски № 24 полк, след това в Осми Вознесенски полк на руската армия. В Руско-турската освободителна война, като офицер от Генералния щаб и Вознесенския улански полк, участва в боевете при Плевен, Стара и Нова Загора.
Главнокомандващият Н.В. Цар Борис ІІІ инспектира войниците
Н.В. Борис ІІІ се възкачва на престола след абдикацията на баща си цар Фердинанд на 3 октомври 1918 г. и става главнокомандващ на Българската армия. Преди това е участвал в Балканските войни 1912 - 1913 г. и Първата световна война 1915 - 1918 г. като офицер за връзка в Щаба на действащата армия.
Гоце Делчев: Що можем да правим, когато сме си българи, и всички страдаме от една обща болест
На днешния ден се навършват 141 години от рождението на Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско, продължителя на делото на Левски, Георги Делчев от Кукуш, известен в българската история като Гоце Делчев. В българските земи, върнати на Турция по силата на Берлинския конгрес, Гоце Делчев не случайно повтаря същата революционна организационна структура, изградена от Левски 30 години по-рано.
Гробът на ген. Иван Колев в Софийски централни гробища
Гробът на ген. Иван Колев в Софийски централни гробища. Ген. Иван Колев е наричан още "Бащата на българската конница". Участва в Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война. През 2008 г. излезе двутомният сборник "Ген. Иван Колев - добруджанският герой", под съставителството на Цочо Билярски, също от поредицата "Сите българи заедно". Снимки: Никола Григоров, водещ на "Сите българи заедно"
Гробът на свещеник Илия Габровалиев в с. Робово, Струмишко - "един от първите борци за българщината". Изпрати Лазар Младенов
Струмица. Лазар Младенов, председател на Български културен клуб - Скопие, изпрати до Агенция “Фокус” снимки на гроба на свещеник Илия Габровалиев в с. Робово, Струмишко. На паметната плоча се чете "един от първите борци за българщината в Струмишко".
Д-р Даниела Цанкова - Ганчева: Някои от знамената, показани в книгата "Българските бойни знамена. За честта и славата на България", се публикуват за първи път
Д-р Даниела Цанкова - Ганчева, директор на дирекция „ФРВP” в Националния военноисторически музей (НВИМ) и един от авторите на книгата „Българските бойни знамена. За честта и славата на България" пред Агенция “Фокус”. Фокус: Какво да очакват читателите от книгата „Българските бойни знамена. За честта и славата на България” извън това, което знаят за бойните светини? Даниела Цанкова - Ганчева: В книгата „Българските войни знамена. За честта и славата на България” читателите ще се запознаят с историята на българските полкове, пътя им във войните за национално освобождение и обединение, интересни истории, свързани с даряването и спасяването на знамена.
Да си спомним за полковник Борис Дрангов. Бъди възторжен идеалист, влюбен в България до фанатизъм
На 26 май се навършват 93 години от героичната смърт на командира на 9-ти пехотен Пловдивски полк полковник Борис Дрангов, близо до кота 1050 в Завоя на река Черна. Три села в границите на днешна България носят името на полковник Борис Дрангов – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово, Пловдивско. Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „Полковник Борис Дрангов”.
Девети пехотен Пловдивски на Н.Ц.В.Кн. Клементина полк
Читателят на Агенция "Фокус" Захари Георгиев от Пловдив изпрати снимка на 9-ти пехотен Пловдивски на Н.Ц.В.Кн. Клементина полк. Фотографията е от 1938 г.
Действаща армия през 1892 г.
Действаща армия през 1892 г. Министър на войната – Подполковник Михаил Савов Началник на Генералния щаб – Полковник Рачо Петров
Доброволчески знамена 1885 г. Бургаско поборническо опълченско дружество
Доброволческото дружество „Сливница” в Бургас е създадено на 6 септември 1885 г. В 10.00 ч. камбаните на бургаските църкви обявяват на черноморския град за извършеното съединение. На площада в Бургас се отслужва всенароден молебен. След молебена командира на Бургаската дружина на южнорумелийската милиция майор Мирчански държи патриотична реч пред народа. Във военна палатка, насред площада, започва записване на доброволците, освободени от военна повинност. От военна повинност в Южна Румелия били освободени и учителите. По предложение на директора на Анхиалското (Поморийското) трикласно училище Захари Димитров, около 50 учители се записват доброволци. Формирана е Бургаската чета с личен състав от 110 души. На 8 септември доброволците получават пушки, боеприпаси и доброволческа униформа. За командир на четата е назначен опълченецът от шипка Иван Кишелски. Знамето на Бургаското доброволческо дружество е ушито от учителките.
Доброволческо дружество Сливница – Пловдив
На 3 ноември 1885 г. в Пловдив и Карлово започват да се формират доброволчески чети. Четата от Карлово, в състав от 150 души, под ръководството на Иван Мархолев от Калофер, тръгва за София. По пътя тя увеличава броя си и в Саранци вече е 240 души. Доброволческата чета в Пловдив е събрана от Каназирски и Иван Хр. Гешов. Съставът й наброява 150-200 души. Четата е оборудвана и въоръжена от Пловдивския доброволчески комитет – шинели, куртки, раници, патрондаши и пушки.
Доброволческо дружество Сливница – Русе
Русенският доброволчески комитет формира три опълченски доброволчески дружини – първата от тях влиза в състава на 2-ра Софийска опълченска дружина и воюва в централния участък на фронта. Втората се включва в Шуменската доброволческа дружина и воюва в района на Видин. Третата опълченска дружина е наричана още Дворяновата дружина, на името на своя командир поручик Дворянов, завършил първия випуск на Военното училище.
Доброволческо дружество Сливница – Шумен
На 11 септември 1885 г. в Шумен се създава комитет за набиране на доброволци за защита на Съединението. Окръжният управител на Шумен, старият поборник Стоян Заимов, телеграфира на министър-председателя, към коя войскова част да се присъединят опълченците, към запаса или към отделна част. В Шумен не получават отговор. Отговорът идва от военният министър – доброволците да се съберат в Шумен и да формират отделна част. Доброволците трябва да се хранят от общината, да се обличат от Шуменския комитет и да се въоръжават от Военното министерство.
Дунавска на Н.В. Флотилия
Дунавската флотилия е създадена през 1879 г. Кораби на Флотилията осигуряват боеприпаси и превозват доброволци в Сръбско-българската война (1885 г.). На 9 ноември 1885 г. параходът “Голубчик” доставя във Видин две баржи, пълни с припаси. На 12 ноември 1885 г. параходът “Опит” прехвърля 300 доброволци от Русе до Лом за усилване на Летящия отряд, а “Голубчик” превозва снаряди от Видин до Лом за батареята на отряда.
Евгени Чекаларов: Ще направя барелеф на Васил Чекаларов в селото, кръстено на негово име
На 9 юли 2009 г. се навършиха 96 години от смъртта на Васил Чекаларов, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, ръководител на чета и участник в Илинденско-Преображенско въстание, Балканската война, радетел за българщината. Повече за Чекаларов, за мястото му в историята пред Агенция „Фокус” разказва неговия родственик Евгени Чекаларов.
Екатерина Симитчиева. Архивна пощенска картичка
Екатерина Симитчиева. Родена през 1872 г. в Скопие, Македония. Загинала като учителка в Куманово през 1899 г. при отстояване на народностните права срещу сръбски посегателства. Картичката е от серия І Борци, паднали за свободата на Македония.
Ефрейтор Цонка Богданова
Ефрейтор Цонка Богданова - участничка във войните за освобождение и обединение. Картичката е изпратена от Росен Петков, читател от Велико Търново.
Жертвите след превземането на Одрин - пощенска картичка
Пощенска картичка - жертвите след превземането на Одрин, изпрати читател.
ЗА ЧЕСТТА И СЛАВАТА НА БЪЛГАРИЯ...
Едва ли има българин, който остава равнодушен, когато край него преминават знамена. Войсковите знамена. Бойните знамена на България. Независимо от политическите режими и настроения, от дните на възход и падения, от радостта и разочарованията, от кризите и успехите. Те идват по един и същ начин – величествено и тържествено. Идват, за да ни зададат въпроса, от който често бягаме – Какво направи за България?
Забравената война
Мобилизацията Мобилизацията на Българската, Сръбската, Черногорската и Гръцката армии е обявена на 17 септември 1912 г. по обяд. Навсякъде мобилизацията е посрещната с въодушевление и с пълна вяра в успеха. Съсредоточаването на армиите се извършва в първите дни на октомври и в началото на войната на 5 октомври 1912 г., силите и разположението им се очертава така:
Забравената война (продължение)
Красимир Узунов Проф. Генчо Начев Октомври 2012 г. Турция срещу Сърбия.
Забравената война (продължение)
Първа Българска армия Командващ армията генерал Васил Кутинчев Началник-щаб: Полковник Асен Пападопов Първа Българска армия включва в състава си:
Забравената война (продължение)
6-ти пехотен Търновски полк / В състава на 1-ва пехотна Софийска дивизия / 6-ти пехотен Търновски полк е формиран на 14 октомври 1884 г. Щаб в София. Командир на полка през Балканската война: Полковник Панайот Бърнев.
Забравени страници от българска литература: История на 23-ти пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк”. ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Походите на полка С тайна заповед по дивизията се заповядваше: „Съсредоточаването на частите от дивизията и прикриване на мобилизацията да стане по план А.”
Забравени страници от българската литература: Андро Лулчев. Дадена клетва
Агенция “Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”, в която представя малко известни и забравени спомени, разкази, пътеписи и други публикации. Днес „Фокус” публикува спомен на Андро Лулчев за полк. Борис Дрангов от книгата „Феноменът Дрангов”.
Забравени страници от българската литература: Антон Страшимиров, Как седем пъти заплаках
Агенция "Фокус" публикува поредица "Забравени страници от българската литература". Днес представяме непубликуван разказ на писателя Антон Страшимиров. Разказът е писан на ръка в ръкописно списание, което са направили редници от 3-та македонска бригада. Списанието носи наименованието "Странствующ преглед".
Забравени страници от българската литература: Димитър Василев, По пътя на Дрангов
Агенция “Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”. В нея място намират малко известни и непубликувани спомени, разкази, пътеписи, биографии, свързани с българската история. Днес Агенция „Фокус” публикува спомен на Димитър Василев „По пътя на Дрангов”, от книгата „Феноменът Дрангов”. Уважаеми Госпожи и Господа, Тъй както службата в храма ни слага във връзка с божественото, събирания като днешното, да си спомниме за един от големите български синове, ни слага в по-тясна връзка с духа на вечната българска нация, която е живяла и ще живее чрез своите мъртви чеда - нейни строители.
Забравени страници от българската литература: Защо те не спряха германската армия?, Данаил Крапчев
От някои страни се отправят упреци на България, че е пускала през своя територия германски войски, съюзни на България от Световната война.
Забравени страници от българската литература: Инж. Антон Гъдев. Неговото достойнство
Занятията в Скопската школа се привършваха. Изпитите бяха положени и вече между школниците се носеше мълва, че всички заминават за фронта. Всички без изключение. Такова беше, изглежда, решението отгоре, а и нуждите през 1916 г. от офицерски кадър по цялата бойна линия се чувстваше - особено осезателна тая нужда бе на южния фронт, гдето се очакваше есенното настъпление на противника.
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк”. ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Посвещавам тази книга на светлата памет на дядо ми запасен подпоручик Генчо ХаджиГенчев, адютант на 4-та дружина от 23-ти пехотен Шипченски полк, изпълнил достойно дълга си към България.
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Атаката на крепостта Дългата обсада на крепостта даде възможност първо да се изучи добре, както самата крепост, тъй и предните позиции на противника и второ - нашите войски можаха да се подготвят за предстоящата атака.
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев 12 март 1913 г. – Превземане на предните неприятелски позиции на Маслака.
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Войната със съюзниците 1913 г.
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: История на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Проф. Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: История на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк”. ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Прехвърляне на полка на Източния сектор На 20 октомври през целият ден полкът престоя в очакване да получи бойно назначение, като завиждаше на Балканци, които получиха такова и отидоха да сменят 51-ви пехотен полк Към 20.00 ч. в щаба на полка се получи по телефона заповед по бригадата, която гласеше:” Шипченци с 10-ти пехотен Родопски полк, вместо 12-ти пехотен Балкански полк и 2-ро артилерийско отделение, на 21 октомври да се прехвърлят на левия бряг на река Тунджа, където да заменят 1-ва бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия.
Забравени страници от българската литература: История на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк”. ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Заповед за атакуване на форта Айваз-Баба В това време – 23.30 ч., когато командирът на полка проверяваше дружините от бойната част дали са заели позициите си и дали са
Забравени страници от българската литература: История на 23-ти пехотен Шипченски полк
Шипченски полк”. ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Атаката за завладяване на Маслака 2 ноември. Времето беше облачно, но изобщо добро. Този ден беше денят на бойното кръщение на полка. Ден, в който полкът бе наречен от противника „Лудия полк” /Дели алай/,
Забравени страници от българската литература: История на 23-ти пехотен Шипченски полк - продължение
В рубриката "Забравени страници от българската литература" Агенция "Фокус" публикува на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк”. ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев Развръщането на полка Преди пладне на 18 септември, първият оперативен ден, полкът от две дружинен състав, един картечен взвод, нестроева рота, музикантска команда и щаб на полка, се развърна, според мобилизационния план в четири дружинен състав, картечна рота, нестроева рота, музикантска команда. Щабът на полка се мобилизира напълно, според щатовете за военно време с хора и коне.
Забравени страници от българската литература: История на 23-ти пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк”. ИСТОРИЯ НА 23-ТИ ПЕХОТЕН ШИПЧЕНСКИ ПОЛК ВЪВ ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев БАЛКАНСКА ВОЙНА 1912 - 1913 Г. ДЕЛИ АЛАЙ – ЛУДИЯТ ПОЛК Предговор към книгата 23-ти пехотен Шипченски полк във войната 1912 -1913 г.
Забравени страници от българската литература: История на 23-ти пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „История на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение. Съставители: Красимир Узунов Професор Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-и пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция “Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение".
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция „Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Проф. Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция „Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение".
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция „Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение".
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция „Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Проф. Генчо Начев
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция „Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Проф. Генчо Начев А в това време командира на бригадата дава бързи заповеди на батареите и те откриват силен огън срещу сръбските окопи и срещу тяхната артилерия, скрита нейде отзад. Но Балканци пак не могат да минат. И човеку се свива сърцето, като гледа тая шепа хора, върху която се сипят град куршуми из високите
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция „Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Проф. Генчо Начев Посрещането на 2-ра дружина в село Галичник
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк
В поредицата „Забравени страници от българската литература Агенция „Фокус” представя на части книгата „Историята на 23-и пехотен Шипченски полк” във войните за национално освобождение и обединение". Съставители: Красимир Узунов Проф. Генчо Начев Боят за Струга Петко Стайнов
Забравени страници от българската литература: Историята на 23-ти Шипченски полк
В поредицата "Забравени страници от българската литература" Агенция „Фокус” представя на части книгата "Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 - 1918". Съставители: Красимир Узунов, Проф. Генчо Начев Последни Поручик Георги Петров
Забравени страници от българската литература: Как полковник Дрангов учи школниците
Агенция “Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература” с малко познати спомени, разкази и пътеписи. Днешният спомен за Борис Дрангов е от 1934 г., публикуван е в книгата "Феноменът Дрангов". Юнаци! Изпълнете длъжностите си! Повтаряй длъжностите си често, запомни ги твърдо, изпълни ги често. - Който слуша, спасена му душа! Обичай Царя и Отечеството и бъди готов да умреш за тях, ако трябва. Бъди юначен и правдив! Умри, но победи! - Две смърти няма, без една не бива. - Мотика и лопата - най-последна заплата. - Кой лъже, няма да върже. - Изповядан грях, не е грях.
Забравени страници от българската литература: Кариеристът Борис Дрангов, Антон Ганев
Агенция “Фокус” публикува поредица с малко известни разкази, спомени и пътеписи от българската литература. В тях читателите ще намерят шедьоври на български писатели, малко известни или не публикувани. Днешният спомен е от книгата "Феноменът Дрангов". АНТОН ГАНЕВ КАРИЕРИСТЪТ БОРИС ДРАНГОВ (тогава и сега) Вместо портрет: „Възторжен идеалист: смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване." Той беше кариерист. Истински кариерист - такъв, какъвто на времето, за добра част, бяха голямата част от нашите началници и възпитатели във Военното на Н.В. училище.
Забравени страници от българската литература: По пътя на Дрангов
Агенция “Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература” с малко познати спомени, разкази и пътеписи. Днешният спомен за Борис Дрангов е от 1934 г., публикуван е в книгата "Феноменът Дрангов". Димитър Василев По пътя на Дрангов Уважаеми Госпожи и Господа, Тъй както службата в храма ни слага във връзка с божественото, събирания като днешното, да си спомниме за един от големите български синове, ни слага в по-тясна връзка с духа на вечната българска нация, която е живяла и ще живее чрез своите мъртви чеда - нейни строители.
Забравени страници от българската литература: Скопие, Димитър Талев
В поредицата „Забравени страници от българската литература” Агенция “Фокус” публикува статията „Скопие” от Димитър Талев Скопие Димитър Талев Шуми легендарната река. Високо над каменния бряг се издигат дебелите каменни стени на Скопската крепост. Шумят старите тополи край високите стени. Бели гълъби размахват крила в синия зрак на небето - бели сенки, или долетели искри от блясъка на белите върхове на Шар в
Забравени страници от българската литература: Щабс-капитан Копейкин (Тодор Кожухаров) – Борис Дрангов, по повод 20-годишнината от смъртта му
Агенция “Фокус” публикува поредица „Забравени страници от българската литература”. В нея „Фокус” предлага на читателите оригинални спомени, пътеписи, документи, свързани с българската история, литература, география. Днес публикуваме спомена на щабс-капитан Копейкин (Тодор Кожухаров) – Борис Дрангов, написан по повод 20 години от смъртта му. Текстът е от книгата „Феноменът Дрангов”. Четвърт век! Нека започнем така, както започват всички романи, без съжаление, без упреци и насмешки, че авторът на тези редове така често си спомня с въздишка за неща, станали преди 25 години. Годините минават, всичко расте, старее и се разрушава - вечни са само теглото, завистта и... глупостта човешки...
Забранената война
Забранената война Красимир УЗУНОВ Точно преди 100 години, в душните дни на юни 1913 г., започва една от най-кръвопролитните войни в историята на съвременната българска държава - войната на България срещу доскорошните й съюзници от Балканския съюз - Сърбия, Черна гора и Гърция, а впоследствие и Румъния и Турция.
Задължително четиво за 6 май: Славата и честта на България
Славата и честта на България са големи понятия, свързани с върховните усилия на народа ни в борбите за национално обединение и утвърждаване. Славата и честта на България намират своите конкретни измерения, чрез обикновената съдба, подвига и героизма на всички тези, които докато умираха, не знаеха, че днес ще ги смятаме за герои, макар и незаслужено забравени. Техните имена няма да ги чуем на вечерните проверки, селата, наречени на тях, в повечето случай отдавна са приели името като даденост, но не помнят съдържанието. Всъщност, това е истинската бойна история на България.
Започват отчетите в СОСЗР, връчват знамената на областните организации
Преди Коледа областните организации ще получат и книгата албум за българските бойни знамена "За честа и славата на България". Вълнуващите истории на около 200 български бойни знамена е събрало съвместно богато илюстровано издание на Националния военноисторически музей и Агенция "Фокус".
Земска войска. Приказ № 1 от 8 юли 1878 г.
Приказ № 1 от 8 юли 1878 г. На основание на дадените ми височайши заповеди и признавайки необходимостта от това, пристъпвам към устройство то на Българската земска войска и постановявам: Българската земска войска се образува от пешите дружини на Българското опълчение и от новосформираните пеши дружини, сотни и батареи.
Земска войска. Приказ № 3 от 15 юли 1878 г.
Земска войска. Приказ № 3 от 15 юли 1878 г. Пешите дружини на Българското опълчение се преименуват в по-долу указаните пеши дружини на Българската земска войска: № 1 Дружина на Българското опълчение в Софийска № 1 пеша дружина № 2 Дружина на Българското опълчение в Кюстендилска № 2 пеша дружина
Знаме на въстаниците от Охрид
Знамето е изработено от охридските учителки Поликсена Мосинова, Василка Рамзова, Клия Самарджиева и Костадинка Бояджиева. Предназначено е за въстаниците от гр. Охрид. Осветено е на 23 юли 1903 г. от поп Васил Попангелов, деец и организатор на въстанието в с. Долна Дебърца. На освещаването присъстват 600 души четници и селяни от селата Куратица, Брежани, Плаке и Олейница. След освещаването знамето е връчено на войводата Христо Узунов.
Знаме на въстаниците от Струга
Ръководителите на революционната организация в Струга възлагат на учителките Славка, Анастасия и Милица Чакърови и Царева и Константина Деребанови да ушият знамето на въстаниците. В ушиването участват и Костадина Гълъбова, Катерина Нестерова, Костадинка Вангелова и Анастасия Милушева.
Знаме на търновските семинаристи
На 9 септември 1885 г., само 3 дни след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, в Петропавловската семинария при Горна Оряховица пристига вестта, че учениците от Габровската гимназия са съставили доброволческа чета. Новината мобилизира семинаристите. Още същият ден те заминават за Велико Търново, понесли предварително приготвеното знаме за отпразнуването на 1 000 години от смъртта на Св. Методий. Начело на семинаристите застава Рафаелович – далматински свещеник, преподавател по латински език. Избрано е бюро, което да ръководи четата до пристигането й в Пловдив. Председател на бюрото е Пенчо Икономов.
Знаме на четата на генерал Иван Цончев
Знамето на четата на генерал Иван Цончев е изработено през 1895 г. и последователно е знаме на няколко чети. Първоначално е предназначено за четата на Никола Мутафов и Петър Начев, но преди въоръжена акция от лятото на същата година е връчено на четата на Стою войвода. Четниците заедно със знамето си воюват при Доспат. За знаменосец е определен унтерофицер от Сливен с прозвище Челкаша, а за негов асистент – четникът Никола Иванов.
Знамена, свързани с национално-освободителното движение в Македония
След решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. българите, населяващи Беломорието, Одринска Тракия и Македония, остават в състава на Османската империя. Те обаче не се примиряват със съдбата си и продължават борбата за освобождение и национално обединение.
Знамето на Доброволческо дружество „Балканци” се съхранява в Свиленград
Веселин Иванов, учител по изобразително изкуство в Основно училище „Иван Вазов” в Свиленград и журналистът Иван Чончев от „Новинар Юг”, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Иванов, как съхранихте знамето на дружество „Балканци” от Свиленград? Веселин Иванов: След `90-та - 92 година го намерих на тавана сред старите вещи на моята къща, но точно как е попаднало, не мога да обясня. Факт е, че е почти стогодишно. През `60-те години правихме нова къща и може би е било в старата къща. То сигурно е намерено и преместено от родителите ми, защото в този момент аз служех в казармата.
И министър Божидар Димитров хареса албума с бойните знамена
Министър Божидар Димитров разглежда албума "Българските бойни знамена. За честта и славата на България" преди панихидата за Архангелова задушница на българското войнишко гробище в с. Ново село, Струмишко. 7 ноември 2009 г.
Иван Сердарски: Капитан Димитър Списаревски беше най-опитният летец по време на моето обучение като боен пилот
Спомени за капитан Димитър Списаревски, наричан от следовниците му “живата торпила”, разказва Иван Сердарски - бивш военен летец, в в интервю пред Радио "Фокус" - Варна.
Иван Стоянов Чолаков - участник в Балканските войни
Снимка на Иван Стоянов Чолаков - участник в Балканските войни изпрати Емилия Ножарова.
Иво Антонов: За пръв път в издание от такъв тип са обединени символите на славата и честта на Българската армия
Иво Антонов, държавен експерт по военните паметници, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Какво е мястото на албума „Българските бойни знамена. За честта и славата на България” в популяризиране на историята на българските военни части? Иво Антонов: Албумът може да бъде определен като истинско явление. За пръв път в издание от такъв тип са обединени символите на славата и честта на Българската армия. Съвременния дизайн и подходящият исторически и илюстративен материал правят от изданието уникат, който би бил чест за всяка институция, библиотека и личност, които го притежават.
Изоставен войнишки паметник в с. Рашка Гращица, общ. Невестино, обл. Кюстендил
Изоставен войнишки паметник в с. Рашка Гращица, общ. Невестино, обл. Кюстендил. Кметът на общината е о.р. Снимката е изпратена от Анани Константинов, читател
Изоставен паметник на загинали военни чинове от 13-и пехотен Рилски полк 1912-1918 г.
Изоставен паметник на загинали военни чинове от 13-и пехотен Рилски полк 1912-1918 г. Намира се в с. Църварица, община Невестино, област Кюстендил. Кметът на общината е о.р. Снимката е изпратена от Анани Константинов, читател от Кюстендил.
Илия Лазаров Джагаров, Ботев четник, участвал в Руско-турската война и в Илинденско-преображенското въстание
Илия Лазаров Джагаров, Ботев четник, участвал в Руско-турската война и в Илинденско-преображенското въстание
Инж. Никола Станимиров: Споменът за ген. Никола Станимиров в нашето семейство е много жив
Фокус: Г-н Станимиров, какъв е споменът за ген. Никола Станимиров във Вашето семейство? Никола Станимиров: Споменът за ген. Никола Станимиров е много жив в нашето семейство. И визуално, и по разкази. Естествено, аз го познавам в години, вече напреднали, отдавна пенсионер. Той винаги беше абсолютно изправен, така ходеше по улицата, познаваха го в квартала, живееше на улица „Артилерийска”, сега „Тракия”.
Инженерни войски - 1-ва Пионерна дружина
Управление на Началника на Инженерни войски Формирано на 4-ти януари 1904 г. Щаб в София Началник на Инженерни войски: Генерал-майор Георги Вазов Завеждащ специалната част: Подполковник Захарий Бочев
І-ва Конна бригада
Формирана на 1 януари 1904 г. Щаб в София
І-ва конна бригада
Формирана на 1 януари 1904 г. Щаб в София
ІІ картечна рота от Пашмакли (днес Смолян)
Снимка на ІІ картечна рота от Пашмакли (днес Смолян). Снимката изпрати Захари Георгиев от Пловдив.
ІІ-ра Конна бригада
Формирана на 1 януари 1904 г. Щаб в Пловдив
ІІ-ра Конна бригада
Формирана на 1 януари 1904 г. Щаб в Пловдив
ІІІ-та Конна бригада
Формирана на 1 януари 1907 г. Щаб в Шумен
ІІІ-та Конна бригада
Формирана на 1 януари 1907 г. Щаб в Шумен
Кавала. Турският акведукт - 1941 г.
Кавала. Турският акведукт - 1941 г. Снимка - Наско Абанозов.
Кавалери на Военния орден „За храброст”
Велик магистър Н. В. Цар Борис ІІІ І Степен За Руско-Турската война 1877 - 1878 г. А/ Българи: Знамето на 3-та Радомирска дружина /Самарското знаме/ Княз Александър Батенберг Б/ Иностранци: Александър ІІІ – Руски император Милан І – Сръбски крал Никола І – Черногорски княз Карол І – Румънски крал Михаил Николаевич – Руски велик княз
Кавалерия за бойното поле - снимка от личния албум на полк. Борис Дрангов
Кавалерия за бойното поле. Снимка от личния албум на полк. Борис Дрангов. Албумът е любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Казармите на 29-ти пехотен Ямболски полк
Читателят на Агенция "Фокус" Росен Петков от Велико Търново изпрати архивна снимка - казармите на 29-ти пехотен Ямболски полк.
Клетва на 60 и 61 пехотен Македонски полк
Клетва на войниците от 60 и 61 пехотен Македонски полк. Снимката е изпратена от читателя на Агенция "Фокус" Росен Петков от Велико Търново.
Клетва на 61 пехотен полк
Клетва на 61 пехотен полк. Снимката е на Наско Абанозов от семейните му фотографии.
Княз (от 1908 г. цар) Фердинанд І
Фердинанд Максимилиан Карол Леополд Мария, принц Сакс-Кобург-Готски и херцог Саксонски, е роден на 26 февруари 1861 г. в замъка Кобург край Виена. Син е на Август Лудовиг Виктор херцог Сакс-Кобург-Готски и на принцеса Клементина Бурбонска и Орлеанска. Завършва Виенската академия “Терезианум”.
Козлодуйци
Читателят на Агенция "Фокус" и на сайта "Българските бойни знамена" Росен Павлов от Добрич изпрати поредица от снимки и илюстровани картички от времето на войните. Те представят фрагменти от живота и войнската служба на неговия род, както и връзката му с Македония. Снимката, която публикуваме днес, е озаглавена "Козлодуйци" - сегашното име на село Осман фак, наречено така на името на 36-ти пехотен Козлодуйски полк.
Командири по гарнизони през 1892 г.
Командири по гарнизони през 1892 г. Бургас Командир на 24-ти пехотен Черноморски полк: Подполковник Фодулаки
Конвой на Негово Височество Княза (Лейбгвардейски конен полк)
Лейбгвардейският конен полк е формиран през 1878 г. под името Първа конна сотня. От 30 август 1879 г. сотнята става Собствен конвой на Александър I (Конвой на Негово Височество).
Конните дивизии през Първата Световна война
Конната дивизия е формирана с Указ № 176/1891 г. в състав от четири конни полка. През септември 1912 г. нейният състав включва: 1-ви, 2-ри, 4-и, 7-и, 8-и и 10-и конни полкове. В навечерието на Балканската война, през септември 1912 г. и е включена в състава на Първа армия, заедно с 1-ва, 6-а, 7-а, 10-а пехотни дивизии, армейски части без опълчение и допълващи части.
Конница
Кавалерийска инспекция Формирана на 1 януари 1898 г. Щаб в София
Конница. Пощенска картичка
Конница. Пощенска картичка. Изпраща Христо Борисов.
Крепостна Артилерия
Софийски крепостен батальон Формиран на 1 януари 1892 г. Щаб в София Командир на батальона: Полковник Стоян Загорски Помощник: Майор Антон Антонов
Куманово. Архивни пощенски картички от 1943 г. Изпраща Росен Павлов от Добрич
Куманово. Архивни пощенски картички от 1943 г. Изпраща Росен Павлов от Добрич.
Лейбгвардейски конен полк
Лейбгвардейският конен полк е формиран през 1878 г. под името Първа конна сотня. С указ № 28 на княз Александър І от 30 август 1879 г. сотнята става Собствен конвой на Александър I (Конвой на Негово височество). Тя се използва за лична охрана на княза и за специални церемонии. Личният състав на конвоя през 1879 г. наброява 150 души.
Личен албум на полк. Борис Дрангов, любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника
Личен албум на полк. Борис Дрангов, любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Лотариен билет, издаден от Съюза на Македонските благотворителни братства в България
Лотариен билет, издаден от Съюза на Македонските благотворителни братства в България.
Майор Лазар Костов Нишков с част от дружината от 7 Рилска дивизия
Майор Лазар Костов Нишков с част от дружината от 7 Рилска дивизия на стълбището на Околийското управление в гр. Разлог през м. ноември 1912 г. Снимката изпрати Георги Тренчев от Разлог. Майор Лазар Костов Нишков /1854-1938/ е роден в с. Долно Драглище, Разложко. През 1880 г. завършва втори випуск на военното училище и е произведен в чин подпоручик. По време на Балканската война 1912 г. е майор и е командир на дружина към 7 Рилска дивизия. Военен комендант на Горна Джумая /дн. Благоевград/. Преминава в запаса с чин подполковник след Първата световна война.
Македоно-Одринско опълчение 1-ва Дебърска Македоно-Одринска дружина
1-ва Дебърска дружина на Македоно-Одринското опълчение е създадена 2 часа след обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 г. Личният й състав е от 1200 доброволци от Дебърско – Галичко – Реканското македонско братство. Дебърската дружина е включена в състава на Първа Македоно-Одринска бригада под командването на подполковник Стефан Николов. Доброволците са посрещнати от майорите Стефан Николов от Прилеп, Петър Дървингов от Кукуш и Александър Протогеров от Охрид, с поздрава: ”Здравейте, 1-ва Дебърска дружина!”
Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Мария Русева: Дядо ми – генерал Климент Джеров е бил с изключителна отговорност на фронта
Мария Русева: Дядо ми – генерал Климент Джеров е бил с изключителна отговорност на фронта Режисьорът Мария Русева е единствената жива внучка на генерал Климент Джеров. През март българи – патриоти от Македония изпратиха снимки на гроба на генерала, запазен в сравнително добро състояние в района на Завоя на Черна. Какъв е споменът за генерал Климент Джеров у неговите родственици – Мария Русева бе любезна да отговори на въпроси на Агенция “Фокус”.
Марш на 26-ти пехотен Пернишки полк и Героите на 26-ти пехотен Пернишки полк
Марш на 26-ти пехотен Пернишки полк от 1916 г. и героите на 26-ти пехотен Пернишки полк, изпрати читател.
Мелник, 1916 г. Офицери от 11-та пехотна Македонска дивизия. Албум на полковник Борис Дрангов
Мелник, 1916 г. Офицери от 11-та пехотна Македонска дивизия. Албум на полковник Борис Дрангов, предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Михаил Беров, внук на ген. Михаил Савов: От смъртта си насам ген. Михаил Савов най-много е бил хулен и много рядко - признаван
Михаил Беров е внук на ген. Михаил Савов, главнокомандващ Българската армия през Балканската война. С него разговаряхме след поклонението пред гроба на ген. Савов в навечерието на 95-ата годишнина от началото на Балканската война (5 октомври 2007 г.). През август 2007 г. Сдружение “Плиска” и Сдружение “Йосиф Щросмайер” възстановиха и обновиха гроба на ген. Савов. Агенция “Фокус” дари финансовите средства за обновяването на гробното място на главнокомандващия на Българската армия през Балканската война. На 5 октомври 1912 година България влиза в започналата няколко дни по-рано война между Балканския съюз и Османската империя. На този ден Княжество България и Гърция обявяват война на Османската империя. Общонационалната кауза, обединила българите, е освобождението на Македония и Тракия, останали под османска власт след Берлинския договор от 1878 г.
Мъжка задушница...
Денят, в който в молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За войниците и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и безименни. Мъжете на България, оставили костите си по чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица...
Мъжка задушница...
Денят, в който в молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За войниците и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и безименни. Мъжете на България, оставили костите си по чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица...
На фронта. Архивна фотография от семейните снимки на Наско Абанозов
На фронта. Архивна фотография от семейните снимки на Наско Абанозов.
Наблюдател. Из семейните снимки на Наско Абанозов
Наблюдател. Снимката е от периода на войните 1912 - 1918 г. Фотографията е от семейния архив на Наско Абанозов.
Наблюдател. Пощенска картичка от фронта
Наблюдател. Пощенска картичка от фронта. Архивна снимка, изпратена от Захари Георгиев.
Надгробни паметници на български войници и офицери в българската църква "Свети Георги" в Одрин
Одрин. В българската църква "Свети Георги" се съхраняват няколко надгробни паметника на български войници и офицери, участвали в обсадата на крепостта през Балканската война (1913 г.).
Националният Военно-исторически музей на Австрия получи като подарък каталог с българските бойни знамена
Каталог с българските бойни знамена, издание на Агенция „Фокус”, ще има Националният военно-исторически музей на Австрия. По време на посещението си във Виена министърът без портфейл Божидар Димитров подари на музея луксозното издание, което събира българските бойни знамена от пехотата, кавалерията, артилерията, флотата, българските въстания.
Негово Величество цар Фердинанд в Македония
Негово Величество цар Фердинанд в Македония - архивна пощенска картичка.
Нови снимки на гроба на ген. Климент Джеров изпратиха в Агенция „Фокус” читатели от Македония
Нови снимки на гроба на ген. Климент Джеров, край село Зович, Мариовско, изпратиха читатели на Агенция “Фокус”. През март 2009 година за първи път родолюбци от Македония изпратиха на тогавашния директор на Националния исторически музей Божидар Димитров снимки на паметника на ген. Климент Джеров.
Обявяването на мобилизацията за Балканската война, София, 1912 г.
Обявяването на мобилизацията за Балканската война, София, 1912 г.
Одрин 1913 г. Българската пехота на позиции
Одрин 1913 г. Българската пехота на позиции. Снимката е от сайта www.lostbulgaria.com.
Одрин. Архивна пощенска картичка с пожарната кула
Одрин. Архивна пощенска картичка с изглед от Одрин през 1913 г. изпрати читател. През 1913 г. няколко български фотографи издават поредица от пощенски картички с изгледи от Одрин, след превземането на града през март 1913 г. по време на Балканската война. Копие от картичката е изложено в Музея на здравето в Одрин.
Одрин. Входът на укреплението "Хайдърлък"
Архивна пощенска картичка от Одрин през 1913 година изпрати читател на Агенция "Фокус". Картичката показва входа на укреплението "Хайдърлък", където е станало пленяването на Шукри паша през март 1913 г. по време на Балканската война. Копие от картичката е изложено и в Музея на здравето в Одрин.
Одрин. Вътрешността на укреплението "Хайдърлък"
Архивна пощенска картичка от Одрин през 1913 година изпрати читател на Агенция "Фокус". Картичката показва вътрешността на укреплението "Хайдърлък", където е станало пленяването на Шукри паша през март 1913 г. по време на Балканската война. Копие от картичката е изложено и в Музея на здравето в Одрин.
Одрин. Султанселимовата джамия и Губернаторството
Архивна пощенска картичка на Султанселимовата джамия и Губернаторството в Одрин изпрати читател на Агенция "Фокус". Картичката е направена след 1913 г. от българския фотограф Байдаров. Копие от нея е изложено в Музея на здравето в Одрин.
Организация на Българската армия от края на ХІХ в. до 40-те години на ХХ в.
Една от най важните задачи, които стоят пред България, е осигуряването на нейната военна защита и изграждането на въоръжена сила – армия. Българското опълчение е ядрото на Българската земска войска, създадена със заповед №1 от 8 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Първият военен министър в Княжество България е руският генерал Пьотр Д. Паренсов. Българската земска войска се изгражда като постоянна армия, въз основа на обща задължителна военна служба, а не като милиция. За кратко време в Българската армия се учредяват четири рода войска – пехота, артилерия, кавалерия и сапьори, а през август 1879 г. се поставят и основите на военен флот.
Офицери - артилеристи: Генерал-майор Иван Мартинович Лесовой
Генерал-майор Иван Мартинович Лесовой Специален началник на артилерията в нейното Управление в Русе от юли 1878 г. до юли 1883 г. в изпълнение на заповеди на Българската земска войска № 1 от 8 юли 1878 г. и № 5 от 12 август 1878 г. На 19 юни 1880 г. в Шумен се създава първият Артилерийски полк в Българската армия. Генерал от 10 ноември 1879 г.
Офицери от гарнизона в Самоков на посещение на турския гарнизон в Мехомия (дн. Разлог), 1908 г.
По време на Хуриета 1908 г. началникът на гарнизона в гр. Самоков получил разрешение да направи визита на турския гарнизон в гр. Мехомия /дн. Разлог/. Снимката е направена тогава пред конака в Разлог. Изпраща - Георги Тренчев.
Охрид 1918
Охрид 1918 г. - архивната фотография.
Охрид, 1941 г.
Български офицери в Охрид, май, 1941 г.
Паметник на 35 Рилски випуск от Военното на Негово Величество училище
Паметник на Рилския випуск от Военното на Негово Величество училище. Намира се в двора на Рилския манастир, посветен е на загиналите във войните за освобождение и обединение
Паметник на загиналите във войните от Горубляне в двора на църквата "Свети Георги"
Паметникът на загиналите във войните от Горубляне в двора на църквата "Свети Георги". На четирите му страни са изписани имената на загиналите от село Горубляне в Балканските и Междусъюзническата война, Първата и Втората световна война.
Паметникът на гроба на полк. Стефан Манов
Паметникът на гроба на полк. Стефан Манов, боен командир на 13-и пехотен Рилски полк, през Балканската война. Снимките са изпратени от Анани Константинов, Кюстендил
Паметникът на загиналите във войните в Тутракан
Снимки на паметника на загиналите във войните в Тутракан изпрати читател на Агенция “Фокус”. Паметникът е посветен на загиналите жители на Тутракан в Балканските войни от 1912 - 1913 година, Първата световна война 1915 - 1918 година, Втората световна война 1941 - 1945 година. През Първата световна война от 2 до 6 септември край Тутракан се води битка между българската и румънската армия - т.нар. Тутраканска операция.
Паметникът на полк. Борис Дрангов в Бутел, Скопие
Читателят Анани Константинов от Кюстендил изпрати снимка на надгробния паметник на полк. Борис Дрангов в гробището Бутел, в Скопие. Борис Дрангов е убит на 26 май 1917 г. на Завоя на река Черна.
Панихида в памет на генерал Иван Колев бе отслужена на гроба му в столицата
Панихида за 93-годишнината от смъртта на генерал Иван Колев бе отслужена на гроба му в Софийски централни гробища, предаде репортер на Агенция “Фокус”. С военен ритуал в присъствието на национална гвардейска част бе почетена паметта на генерал-лейтенант Иван Колев, наричан "бащата на българската конница". Той умира на 29 юли 1917 година във Виена.
Панихида за 93-годишнината от смъртта на ген. Иван Колев ще бъде отслужена на гроба му в Софийски централни гробища
Панихида за 93-годишнина от смъртта на ген. Иван Колев ще бъде отслужена на 29 юли, четвъртък, от 9,30 часа. Това съобщи за Агенция “Фокус” Никола Григоров, водещ на телевизионното предаване „Сите българи заедно” и един от организаторите. Панихидата започва в 9,30 часа. Очаква се на нея да присъства представителна гвардейска част, представители на Военната академия „Г. С. Раковски”.
Пета пехотна Дунавска дивизия
Пета пехотна Дунавска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г. Пета пехотна Дунавска дивизия преди и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г. През 1907-1908 г., преди началото на Балканските войни 1912-1913 г. разписанието на дивизията е както следва: Щаб в град Русе
Планинска Артилерия
Планинска Артилерийска Бригада Формиране на Планински артилерийски полк на 5 февруари 1899 г. Преименуван в Бригада на 1 януари 1904 г.
Пловдивска № 20 пеша дружина на Българската земска войска
Формирана е през юли 1878 г. в гр. Пловдив. Тя получава знамето на 4-та опълченска дружина, известно като Горнооряховско знаме. Ушито по време на Априлското въстание 1876 г. от Горнооряховското женско дружество „Просвета” и е предназначено за Първи революционен окръг – за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето. Войводите са арестувани и знамето е отнесено в конака в Търново.
Политическото завещание на ген. Михаил Савов
Политическото Завещание на ген. Михаил Савов от 1928 година. Завещанието на ген. Савов е съхранявано от неговия внук – Михаил Беров. Документът е издаден през юли 1928 година от негови приятели, вероятно от Съюза на офицерите, и започва със съобщение за смъртта на генерала във Франция, разказа Михаил Беров пред Агенция "Фокус". Оригиналният текст гласи: Съобщение за смъртта, погребението и завещанието на генерала Михаил Савов Няколко време преди да умре и, предчувствайки, че ще умре, генерал Михаил Савов написа своето предсмъртно завещание. То се състои от няколко отдели.
Полк. Борис Дрангов - снимка от личен албум
Полк. Борис Дрангов - снимка от личен албум, предоставен любезно от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Полк. инж. Никола Рухчев: "Българските бойни знамена". За честта и славата на България" е явление
Полк. инж. Никола Рухчев, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Рухчев, от дългогодишния опит, който имате, свързан с българската войска, на кого може да бъде полезна книгата „Българските бойни знамена. За честта и славата на България”? Никола Рухчев: За мен това е едно явление. Явление в много посоки – първо, като една идея да се направи. Второ – като съдържание, трето – излиза в един много важен момент за нас.
Полкови празници
Март 16 март – Боен празник на 4-ти пехотен Плевенски полк на Н.Ц.В. Престолонаследника полк
Полковник Васил Делов, командващ Хасковския отряд, през Балканската война
Хасковският отряд е формиран на 18 септември 1912 г. Задачата на отряда е да прикрива десния фланг на Втора българска армия, да неутрализира Кърджалийския отряд на Турската армия, да го разбие и да освободи град Кърджали. Агенция “Фокус” публикува бойния път на Хасковския отряд от книгата „Забравената война” на Красимир Узунов и проф. Генчо Начев.
Полковник Коста Каварналиев
Роден в Шумен на 15 ноември 1866 г. През 1882 г. завършва Шуменското четвъртокласно народно училище. През октомври 1882 г. постъпва в Техническото отделение във военното училище. През юни 1884 г. постъпва в първи специален клас на Военното училище.
Полско оръдие на позицията. Пощенска картичка
Полско оръдие на позицията. Пощенска картичка.
Последната снимка на моя дядо редник Костадин Вълков Георгиев
Това е последната снимка на моя дядо редник Костадин Вълков Георгиев, от 2-ра ударна рота, 1-ва дружина, 59 пехотен полк. Загинал в дравската епопея на 12 март 1945 г.Погребан във военното гробище в гр. Харкан, Унгария.
Последният цар на планините в България...
Навършват се 86 години от смъртта на Тодор Александров. Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, Вардарска Македония. Учи в Щип и Радовиш, а след това в педагогическото училище в Скопие, където на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Умира на 31 август 1924 година край Сугарево.
Последното писмо на полк. Борис Дрангов до сина му Кирил Дрангов
Последното писмо на полк. Борис Дрангов до сина му Кирил Дрангов, представи Райна Дрангова, внучка на полковника. Писмото е написано на 9 май 1917 г., преди деня на Св. Св. Кирил и Методий - на 11 май. Полк. Борис Дрангов е убит на Завоя на река Черна на 26 май 1917 г.
Поставянето на паметната плоча на капитан Телемах Лазаров Илиев в Разлог. Изпраща д-р Георги Тренчев от Разлог
Снимка на поставянето на паметната плоча на гроба на Капитан Телемах Лазаров Илиев в двора на църквата „Св. Георги” в гр. Разлог изпрати до Агенция “Фокус” и сайта „Българските бойни знамена д-р Георги Тренчев от Разлог. „На надгробния камък е написано: „Тукъ почива падналия геройски въ боя при Мехомия на 16-ий юлий 1913 г. Капитан Телемах Илиев Командир на 5-та батарея отъ 11-ий артелерийски полкъ. Роднъ в гр. Русе въ 1884. Вечна му памятъ.”
Почивка. Акварел на Владимир Димитров - Майстора. ОХГ Кюстендил. Изпраща: Петър Паунов
"Почивка". Акварел на Владимир Димитров - Майстора. ОХГ Кюстендил. Изпраща: Петър Паунов
Пощенска картичка
Пощенска картичка
Пощенска картичка "По време на примирието около Одрин"
Одрин. Пощенска картичка "По време на примирието около Одрин" изпрати читател на Агенция "Фокус". Картичката е от 1913 г., показва момент от примирието между атаките на Одринската крепост.
Пощенска картичка - изглед от Одрин от 1913 г. изпрати читател
Одрин. Архивна пощенска картичка - изглед от Одрин, изпрати читател на Агенция “Фокус”. През 1913 г. няколко български фотографи издават цяла поредица пощенски картички със забележителности от града. Копие от картичката е изложено в Музея на здравето в Одрин.
Пощенска картичка - макет на танк
Пощенска картичка - макет на танк - изпрати читателят Росен Петков от Велико Търново.
Пощенска картичка - разрушената джамия в Одрин
Пощенска картичка - разрушената джамия в Одрин. Картичката изпрати Росен Петков
Пощенска картичка - спомен от Одрин изпрати читател за сайта Българските бойни знамена
Стара пощенска картичка - "Спомен от Одрин", с джамия, разрушена от българските гранати по време на обсадата на Одрин през 1913 г., изпрати читател на Агенция “Фокус” за сайта Българските бойни знамена. През 1913 г. няколко български фотографи издават цяла поредица пощенски картички със забележителности от града. Копие от картичката е изложено в Музея на здравето в Одрин.
Пощенска картичка - спомен от Одрин от 1913 г. изпрати читател за сайта Българските бойни знамена
Архивна пощенска картичка - "Спомен от Одрин", с изглед на Султанселимовата джамия, изпрати читател на Агенция “Фокус” за сайта "Българските бойни знамена". През 1913 г. няколко български фотографи издават цяла поредица пощенски картички със забележителности от града. Копие от картичката е изложено в Музея на здравето в Одрин.
Пощенска картичка - холерата в Цариград
Пощенска картичка - холерата в Цариград и болните в храма "Света София", изпратена от Росен Петков от Велико Търново.
Пощенска картичка 1903 г. Снимка от личния албум на полк. Борис Дрангов
Пощенска картичка 1903 г. Снимката е от личния албум на полк. Борис Дрангов, любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Пощенска картичка за Илинденско-Преображенското въстание с полк. Атанас Янков
Пощенска картичка за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година с полковник Атанас Янков изпрати читател на Агенция "Фокус". Картичката е по повод превземането на Белица от четата на полковник Атанас Янков.
Пощенска картичка. Бъдни вечер на позицията
Пощенска картичка. Бъдни вечер на позицията
Пощенска картичка. Войници на фронта
Пощенска картичка. Войници на фронта.
Пощенска картичка. Илинденска организация
Пощенска картичка. Илинденска организация
Пощенска картичка. Мобилизацията в София
Пощенска картичка. Мобилизацията в София.
Пощенска картичка. На нож
Пощенска картичка.
Пощенска картичка. Нощно сражение при Одрин
Пощенска картичка. Нощно сражение при Одрин.
Приказ № 5 от 12 август 1878 г.
Приказ № 5 от 12 август 1878 г. От призованите, заедно с тези на служба в българската земска войска, 20 400 българи, Постановявам: 3000 души да бъдат включени в окомплектоването на вече съществуващите дружини от Българското опълчение до състав от 1000 души във всяка дружина.
Проф. Андрей Пантев: Българската бойна слава е едно от малкото истински чудеса в нашата история
Проф. Андрей Пантев, преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и народен представител в 41-ото Народно събрание, пред Агенция “Фокус”.
Проф. Светлозар Елдъров: За поражението на българските войски при Добро поле, е виновен висшият военен и политически елит
На 14 септември 1918 г. в хода на Първата световна война започва атаката на Антантата при Добро поле. Тази атака води до пробив в отбранителната линия на Южния фронт и е повратен момент за участието на България във войната. За историческите събития и поуките от тях Агенция „Фокус” разговаря с историка проф. Светлозар Елдъров.
Първа пехотна Софийска дивизия
Първа пехотна Софийска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г.
Първа световна война. Сръбски военнопленници
Първа световна война. Сръбски военнопленници.
Първи пехотен Македонски полк
1-ви пехотен Македонски полк.
Първите Криволашки сражения и освобождението на Прилеп – октомври - ноември 1915 г.
Първите Криволашки сражения и освобождението на Прилеп – октомври - ноември 1915 г.: На 14 и 15 октомври 1915 г. след превземането на Велес и на мостовете на река Вардар и започналото преследване на отстъпващите сръбски части към Прилеп и Бабуна планина, българските войски започват първата си атака на укрепената Криволашка позиция. Атаката е неуспешна.
Пътят към връх Каймакчалан: 94 години по-късно
12 българи изкачиха историческия връх Каймакчалан на Нидже планина на 18 септември 2010 г. Групата беше предимно от Секцията по военна история във Военна академия „Г. С. Раковски”, с ръководител полк. Станчо Станчев, началник на катедра „Военна история и поуки от практиката” във Военна академия. През септември се навършват 94 години от сраженията на връх Каймакчалан през 1916 година по време на Първата световна война. Сраженията се водят с променлив успех от 12 до 30 септември. Според статистиката – на южната страна на върха са позициите на пет български дружини, с 4 артилерийски батареи.
Ремонтни Конски депа
Ремонтни Конски депа Депо „Божурище” Открито на 2 януари 1897 г.
Родолюбец от Битоля възстанови скършения паметник на гроба на ген. Климент Джеров
Родолюбец от Битоля, чието име засега ще остане в тайна, е възстановил скършения паметник на героя от Завоя на река Черна ген. Климент Джеров. Това съобщи за Агенция “Фокус” Божидар Димитров, министър без портфейл, който използва възможността да благодари за възстановяването на паметника.
Руши се гробът на Младен Войвода край Калофер
Руши се гробът на Никола Делистоянов - Младен войвода край Калофер.
Самарско знаме, знаме на 3-та дружина от Българското опълчение, знаме на Радомирска № 3 пеша дружин
Българската армия е създадена под наименованието Българска земска войска от Българското опълчение на основата на “Временните правила за Българската земска войска” от 7 май (25 април стар стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 20 юли (8 юли стар стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската се намира в Търново. На 22 юли (10 юли стар стил) 1878 г. със заповед № 3 на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от Българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. На 24 юли (12 юли стар стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба – полковникът от Генералния щаб Липранди.
Свидетелство за връчване на възпоменателен медал за участие във войните
Свидетелство за връчване на възпоменателен медал за участие във войните 1912 - 1913 и 1915 - 1918 г. Снимките са изпратени от читател на Агенция "Фокус" от Радомир.
Свидетелство за Народна признателност на Неделчо Цонев (Цанев) Марчев
Свидетелство за Народна признателност на Неделчо Цонев (Цанев) Марчев изпрати за сайта Българските бойни знамена читателят Павлин Цонев. "От много години се опитвам да открия гроба на моя прадядо, загинал 3 декември 1916 г. при Балтаджещи, Румъния", пише читателят. Той се интересува и дали прадядо му е служил в 15-ти Артилерийски полк и се опитва да открие гроба му.
Свидетелство на участник в Македоно-Одринското опълчение
Свидетелство на участник в Македоно-Одринското опълчение.
Силистра 1918 г. - снимка за сайта "Българските бойни знамена" на Росен Павлов от Добрич
Снимка "Силистра 1918 г." изпрати за сайта "Българските бойни знамена" читателят на Агенция "Фокус" Росен Павлов от Добрич. "На гърба пише „Ваш батюв син Георги Стоянов, войник пионер Силистра” подпис „Г.Георгиев”, „Сърдечен поздрав, 20. ІІІ. 1918-та”.Фотографското студио е на „Д. Георгиев, Силистра”, PHOTOGRAFIE ANGLAISE, SILISTRA, СИЛИСТРА, освен за фотографски процес с малки букви пише „КАМЕРМАНЪ К.ЛЕВИ, РУССЕ”" - пише Росен Павлов.
Симеон Сакскобургготски определи като великолепен урок по история албума за българските бойни знамена
Като великолепен урок по история определи Симеон Сакскобургготски албума „Българските бойни знамена. За честта и славата на България”. Изданието на Агенция “Фокус” и Националния военноисторически музей бе представено и на Симеон Сакскобургготски покрай годишнината от провъзгласяването на Независимостта на България.
Скопие. Архивни пощенски картички от 1943 г. Изпраща Росен Павлов от Добрич
Скопие. Архивни пощенски картички от 1943 г. Изпраща Росен Павлов от Добрич.
Скопие. Първото шествие след обявяването на Конституцията
Скопие. Първото шествие след обявяването на Конституцията.
След сражението при Папаз тепе - пощенска картичка
След сражението при Папаз тепе - пощенска картичка
Снимка на български войник от 1943 г.
Снимка на български войник от 1943 г. Изпраща Росен Павлов от Добрич.
Снимка на Петко Иванов Тракийски от гр. Луковит
Приложената снимка е на дядо ми Петко Иванов Тракийски от гр. Луковит и е направена по време на службата му през ПСВ след битката при Дойран. Дядо ми е войникът от дясно на младото момче (ръката му със сабята докосва стола на момчето).
Снимка от Втората световна война
Това е снимка на дядо ми Съби Георгиев (последният прав в дясно) от с. Тръбач, Разградска област, правена на фронта в Унгария или Австрия, по време на ІІ - та фаза на Втората световна война. Снимката изпрати Борислав Георгиев.
Снимка от личния албум на полк. Борис Дрангов
Личен албум на полк. Борис Дрангов, любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Снимка от първата фаза на Втората световна война (1944 година)
Читателят Иван Стойков изпрати снимка на дядо си - Йордан Митев Панайотов. Снимката е от първата фаза на Втората световна война, 1944 година.
Снимка от семейните фотографии на Наско Абанозов
Снимка от семейните фотографии на Наско Абанозов
Снимка, донесена от анонимен читател
Снимката е донесена от анонимен читател на Агенция "Фокус" и сайта Българските бойни знамена. Чете се годината "1934".
Снимки и картички, изпратени от Росен Петков, читател
Архивни снимки и юбилейни картички на 3-ти пехотен Бдински полк, 20-ти пехотен Добруджански полк и на 4-а Дивизионна школа в Шумен изпрати читателят Росен Петков от град Велико Търново.
Снимки на ген. Никола Станимиров - личен архив на внука му инж. Никола Станимиров
Генерал Никола Станимиров, 5-ти конен полк, Лейбгвардейски полк. Снимки от внука му - инж. Никола Станимиров, личен архив
Снимки от личния архив на ген. Русев
Снимки от личния архив на ген. Русев, изпратени от Кирил Русков, читател
Старозагорски гвардейци 1879 г.
Знамето е изработено за старозагорските гвардейци през 1879 г. от старозагорските гражданки. Знамето е ушито от зелен копринен плат, избродирано със сърма – шестоконечен кръст, на гърба – изправен коронован лъв, с надпис “На старозагорските гвардейци в 1879 год 10 ноември”.
Стоящ войник. Акварел от Владимир Димитров - Майстора
Стоящ войник. Акварел от Владимир Димитров - Майстора. Изпраща Петър Паунов от Кюстендил.
Съдбата на паметника на 27-и пехотен Чепински полк в Пазарджик
Паметникът на 27-и пехотен Чепински полк в Пазарджик бе тема на коментари през октомври. Радио „Фокус” Пазарджик събра различните мнения за мемориала: Трябва да бъдат взети мерки за поддържането и достъпността на паметника на 27-ми пехотен Чепински полк. Това каза полковник Павел Цолов, председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Пазарджик.
Трета пехотна Балканска дивизия
Трета пехотна Балканска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г. Трета пехотна Балканска дивизия преди и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г.
Трифон Павлов: Идеята за сборник с българските бойни знамена заслужава цялата ни признателност и уважение
Трифон Павлов, председател на УС на сдружение “Епископ Йосип Щросмайер”, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Г-н Павлов, какво мислите за албума „Българските бойни знамена. За честта и славата на България”? Трифон Павлов: Имах удоволствието още преди официалното представяне да получа екземпляр от изключителното издание на агенция “Фокус” – “Българските бойни знамена. За честта и славата на България”. За първи път у нас се появяват събрани на едно място над 200 бойни знамена на победоносната българска войска от времето на героичното опълчение със Самарското знаме и до по–нови времена, а също така и светините водили въстаналите българи от Тракия и Македония към национално и духовно освобождение и териториално присъединяване към майка България.
Трънска народна опълченска № 1 чета
На 13 септември 1885 г. в Софийско и Пернишко започват да се формират доброволчески чети в защита на Съединението. Първата от тях е събрана в района на Трън и затова носи името, изписано върху знамето „Трънска Народна Опълченска № 1 чета”. Командир на четата е старият поборник от Трън Никола Божилов. Личният състав включва 29 души, по произход от Трън и селата в Трънско и Царибродско.
Турски парламентьор за примирието - пощенска картичка
Турски парламентьор за примирието - пощенска картичка от балканските войни изпрати Росен Петков от Велико Търново.
Уникални снимки от албума на Владимир Сис получи Агенция „Фокус”
София. Уникални снимки от албума на Владимир Сис от Балканските войни 1912-1913 г. получи Агенция “Фокус”. 1. Българската армия преминава река Брегалница по време на Междусъюзническата война юни 1913 г. 2. Българската армия в Радовиш през юни 1913 г.
Уникални снимки от личния албум на генерал Никола Жеков – главнокомандващ на Българската армия през 1915 - 1918 г. получи Агенция „Фокус”
Уникални снимки от личния албум на генерал Никола Жеков – главнокомандващ на Българската армия през 1915 - 1918 г., получи Агенция “Фокус”. Албумът съдържа фотографии на генерал Никола Жеков от обиколките му на Македонския (1915 - 1918 г.) и Добруджанския фронт (1916 - 1918 г.).
Уникални снимки от освещаването на Дранговата чешма, предостави на „Фокус” внучката на легендарния български офицер полк. Борис Дрангов
Уникални снимки от освещаването на Дранговата чешма на 16 април 1916 г., предостави на Агенция “Фокус” Райна Дрангова, внучката на легендарния български офицер полк. Борис Дрангов.
Участници във Втората световна война от село Тръстиково, Община Аврен
Снимки от Втората световна война на войници от село Тръстиково, Община Аврен, област Варна, изпрати читателката Виолета Янева Иванова. Снимките са от наследници, затова няма много подробности, пише тя.
Флот на Негово Царско Височество
Флот на Негово Царско Височество Щаб в град Варна Началник на Флота: Капитан І ранг Павел Пишон
Флот на Негово Царско Височество
Флот на Негово Царско Височество
Цар Борис ІІІ
Борис Климент Роберт Луи Станислас Ксавие, Княз Търновски, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Гота е роден на 31 януари 1894 г. в гр. София. Първороден син е на Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза.
Чета на Филип Тотю (1867 г.)
Първото четническо трицветно знаме в българската история е знамето на четата на Филип Тотю от 1867 г.
Четвърта пехотна Преславска дивизия
Четвърта пехотна Преславска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г. Четвърта пехотна Преславска дивизия преди и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г. През 1907-1908 г., преди началото на Балканските войни 1912-1913 г. разписанието на дивизията е както следва:
Шеста пехотна Бдинска дивизия
Шеста пехотна Бдинска дивизия е формирана на 1 януари 1892 г. Шеста пехотна Бдинска дивизия преди и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г. През 1907 - 1908 г., преди началото на Балканските войни 1912-1913 г. разписанието на дивизията е както следва:
Шуменско Македоно-Одринско дружество (1901 г.)
През първата половина на 1903 г. излизат подобреният Правилник за въстаническите чети и Въстаническият дисциплинарен устав. На знамето в правилника и устава е отделено подобаващо място. То „се носи само при усилен състав на четата”. В устава категорично са определени задълженията на въстаника: „...
Щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Личен албум на полк. Борис Дрангов
Щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Личен албум на полк. Борис Дрангов
Щаб на 1-ви армейски корпус
Щабът на 1-ви армейски корпус е пряк приемник на щаба на бившата Първа армия по време на организационните реформи и модернизацията на Българската армия
Щабстръбач на 13-ти пехотен Рилски полк след битката при Булаир
Щабстръбач на 13-ти пехотен Рилски полк Серафим Костадинов Божинов, от гр. Берово, Македония, след битката при Булаир на 26 януари 1913 г. Снимка: Архив, Анани Константинов, Кюстендил
Юбилейна пощенска картичка - Скопие
Юбилейна пощенска картичка - Скопие. Снимката е от личния албум на полк. Борис Дрангов, любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Юбилейна пощенска картичка за 25 години от Освобождението на България. Руската църква "Рождество Богоридчно"
Юбилейна пощенска картичка за 25 години от Освобождението на България. Руската църква "Рождество Богоридчно".
Юбилейна пощенска картичка на 6-ти пехотен Търновски полк
Юбилейна пощенска картичка на 6-ти пехотен Търновски полк. Изпратена е от Росен Петков, читател на Агенция "Фокус", от Велико Търново.
Юбилейна пощенска картичка на 8-ми пехотен Приморски полк
Юбилейна пощенска картичка на 8-ми пехотен Приморски полк, лице и гръб, изпрати читателят Росен Петков от Велико Търново.
Юбилейна пощенска картичка. Раздаване на оръжие
Юбилейна пощенска картичка. Раздаване на оръжие.
Юнкери от военното училище – Май 1912 г. Личен албум на полковник Борис Дрангов
Юнкери от военното училище – Май 1912 г. Личен албум на полковник Борис Дрангов. Албумът е любезно предоставен от Райна Дрангова, внучка на полковника.
Юнкери от Военното училище – Руски паметник в София
Юнкери от Военното училище – Руски паметник в София, май 1912 г. Личен албум на полковник Борис Дрангов, любезно предоставен от г-жа Райна Дрангова.